ГЕРБ увеличава поддръжката си като навлиза в центристкото пространство, докато БСП не успява изцяло да ангажира дори хората с леви убеждения.
Това сочи изследване направено през месец март от агенцията за социални, политически и маркетингови проучвания „Сова Харис“, съобщи Фокус. Проучването е реализирано по метода на стандартизираното face-to-face интервю и обхваща 1000 души. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,10%. Тема на проведеното проучване е „Обществени нагласи към събитията в лявото политическо пространство в България“. Като разглеждаме основата, върху която се изгражда политическата структура в нашата страна виждаме, че идеологическите нагласи са разпределени в четири сравнително равностойни групи. Между лявото, центъра, дясното и политически незаангажираните лица съществува паритет. Възниква въпросът откъде идва значителната разлика в подкрепата към основните политически сили. Анализът на данните показва, че ГЕРБ увеличава поддръжката си като навлиза в центристкото пространство, докато БСП не успява изцяло да ангажира дори хората с леви убеждения.
Според направеното социологическо проучване преобладаващата част от левите симпатизанти не виждат нужда от нов политически проект в лявото пространство. Данните показват, че като цяло хората в страната не виждат алтернатива на интеграцията ни в ЕС. Това ни дава основания да направим извода, че български вариант на Сириза е невъзможен. Избирателите не виждат национален потенциал за подобно упражение. За лявото в България проатлантическата линия е без алтернатива, разбира се при изграждане на по-специални отношения с Русия.
На предстоящите избори за президент на страната, най-избираемите лица от структурите на БСП са Михаил Миков- 11.3%, Илияна Йотова-10.8%, Корнелия Нинова-10.7% и Янаки Стоилов -9%, сочи още изследването. Промяна в политическата линия на БСП след последната смяна на ръководството засега се забелязва предимно вътре в партията. Това затвърждава ролята на социалистите като опозиция, но не ги превръща в алтернатива на управлението. За да се превърне в алтернатива, БСП трябва да убеди избирателите, че има потенциал и е носител на идеи, които могат да освободят национален ресурс в полза на социалното благополучие на обществото”, сочи проучването.
Според него, на 100 годишната партия й предстои тежък конгрес. Традицията показва, че действащият лидер обикновено се е налагал като печеливш избор. Най-вероятно и сега ще стане така. Не трябва да пренебрегваме факта, че според партийния устав на този конгрес трябва да бъдат подменени над половината от секретарите по места. Въпросът е доколко тази реформа се осъзнава от актива като необходимост. Има вероятност, при която промяната може да надигне протестна вълна. Значителна част от симпатизантите обаче вярват, че след конгреса ще излязат обединени зад новоизбраното ръководство.
На предстоящия конкрес на БСП ще гласуват делегатите. Ако активът на социалистите иска да повиши конкурентността на организацията, към която се числи, би трябвало да се съобразява с електралната тежест на кандидатите. Премерени през евентуалната подкрепа на предстоящите избори за президент на страната, най-избираемите лица от структурите на БСП са настоящият председател Михаил Миков, следван от Илияна Йотова, Корнелия Нинова и Янаки Стоилов.