Вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева съобщи по време на парламентарния контрол, че ще потърси по-широк формат на дискусия по темата за обучението по религия в българските училища. По тази причина министърът заяви намерение да възстанови функциите на Съвета по религии към министъра на образованието, а съставът му да включва по-широк кръг от общественици.
Сред по-съществените въпроси по темата, нуждаещи се от дебат, министърът открои - редно ли е религията да се учи професионално, какво да бъда учебното съдържание, по какви учебници да се преподава и от кого - от хора с педагогическо образование или от духовници, дали трябва да се изучава само традиционната религия или да има и учебни предмети по други вероизповедания. Тези теми са сложни и чувствителни за обществото, те не могат да бъдат въпрос на еднолично решение, коментира министърът.
Кунева цитира данни, според които за последните десет години броят на учениците, които са направили избор да изучават предмета "Религия" в задължителноизбираемата подготовка /ЗИП/ или в свободноизбираемата подготовка /СИП/, общо "Християнство" и "Ислям", е спаднал повече от три пъти - от 15 227 деца през 2006 г. на 4854 за цялата страна през 2015 г.
В рамките на задължителната подготовка в училищата религията се изучава в исторически, философски и културен план. Като самостоятелен учебен предмет религията присъства сега в задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка в две форми - християнство и ислям, каза министър Кунева.
Тя обясни също как ще се изучава религията според новия Закон за предучилищното и училищното образование като отбеляза, че изучаването на религиите в исторически, философски и културен план продължава да бъде застъпено в няколко дисциплини от общообразователната подготовка.
Министър Кунева подчерта, че във вече утвърдената програма по "История и цивилизация" за шести клас е обърнато изрично внимание на "православието като опора на българите" в периоди на изпитания за българския народ, като се отдава дължимото на приноса на християнската религия и на манастирите за съхраняване на българската народност. Запазена е възможността за изучаване на религията като самостоятелен предмет, в рамките на разширената подготовка, в избираеми и факултативни учебни часове. В това отношение разликите между стария и новия образователен закон са единствено терминологични, посочи министър Кунева.
Тя заяви, че стремежът на МОН е да има възможно най-ефективно разгръщане на заложените законови възможности, така че да се постигне задоволително ниво на религиозна грамотност и толерантност в българските училища.