Механизмът на Европейската комисия за сътрудничество и проверка, прилаган към България и Румъния, следва да обхване всички държави в ЕС.
Около това мнение се обединиха повечето от участниците в обсъждане, организирано в Европейския парламент, предаде БТА. Мария Габриел (ГЕРБ/ЕНП) отбеляза необходимостта от дебат и задълбочен анализ на механизма. Вече десета година ЕК прилага механизма. С времето се засилва необходимостта от ясни критерии. Оценките за резултатите от механизма са полярни, въздействието му е противоречиво, той се използва във вътрешно- и външнополитически план, коментира тя. Габриел предложи въвеждане на общ европейски механизъм, който да осигури върховенство на правото във всяка държава от ЕС. Тя отбеляза, че такава рамка съществува от 2014 година.
Илияна Йотова (БСП) посочи, че съществува общо желание на българските евродепутати от ЕНП, АЛДЕ и групата на социалистите за справяне с корупцията, организираната престъпност, за върховенство на закона. От първостепенна важност е въпросът дали механизмът е достатъчно ефективен за постигане на очакваните резултати. Има нужда от промяна. Три от препоръките по механизма са вече история, останаха три, отбеляза тя. Липсата на конкретност в препоръките доведе до разминаваме между ЕК и националните власти. Механизмът доказа своя ефект през първите години. Промени се статутът на докладите - те се превърнаха от експертна помощ в политически инструмент. Политическата оценка надделя, докладите загубиха обществен отзвук. Журналистите напоследък спряха да им обръщат внимание, заяви Йотова. Тя призова за конкретизиране на препоръките, с ясни времеви хоризонти за изпълнение. Йотова подкрепи постепенното отпадане на механизма и изравняване на условията за всички държави в ЕС. Много неща се промениха от 2007 г. насам, ЕК има много нови механизми на разположение за осигуряване на спазването на върховенството на закона, допълни Йотова.
Емил Радев (ГЕРБ) посочи, че през 2007 г. българският народ е повярвал, че е приет като равноправен член на ЕС. България и Румъния са единствените, сочени с пръст. Това е проява на двоен стандарт. Време е страната ни да бъде призната за пълноправен член с премахването на механизма. Проблеми с корупцията и върховенството на закона съществуват в целия ЕС, коментира Радев.
Филиз Хюсменова (ДПС) заяви, че механизмът има недостатъчно въздействие. Представлява обществен интерес какво тази мярка струва и дали цената е съразмерна с резултатите. Не споделям мнението, че демокрацията струва скъпо. Този механизъм трябва да се преразгледа. Беше необходимо да се потърси в партньорство с България и Румъния работеща алтернатива. Днес сме заедно и подкрепяме единно мнение, достигнали сме до едни и същи изводи. Механизмът придоби дискриминационен характер и не се прилага към други държави със сходни проблеми. Не твърдим, че България е покрила стандартите за правов ред и борба с корупцията. Не оправдаваме темповете на реформите. Настояваме за инструмент за пълното ни интегриране, прилаган към всички, заяви Хюсменова.
Заместник-генералният секретар на ЕК Параскеви Мичу посочи, че засега комисията и евродепутатите не са на единно становище. Дотук никой не би казал, че ЕК не е честна, че не е независима и не използва ясна методология за оценка. Повярвайте, че сме първите, които искат механизмът да отпадне. Правим всичко по силите си за това, заяви Мичу. Лично съм разочарована от липсата на траен напредък по поставените показатели. Не казвам, че няма положително развитие. Липсва устойчивост в наблюдаваните през годините области. Отчитам вашето разочарование, но не съм съгласна, че няма отражение от механизма. Тази година е много важна, за да няма повече механизъм, добави тя.
Биргит Зипел (социалисти и демократи, Германия) посочи, че в началото механизмът може да е бил добра идея, но сега може би трябва да обхване всички държави. Не става дума за спиране, а за преобразуване на механизма. Може би някои държави се притесняват, защото съзнават, че има какво да подобрят, коментира тя.
Зам.-министърът на правосъдието Красимира Филипова предложи въвеждане на общ за ЕС механизъм с обективни критерии. В продължение на девет години българската държава приема препоръките и констатациите за постигане на целите. Докладите на ЕК се очакват с голям интерес от обществото. Механизмът е не само инструмент за партньорство, той е насочен към гражданите и бизнеса. Имаме политическата воля реформите да продължат. Действието на механизма не следва да бъде неограничено във времето, допълни тя.
Зам.-министърът на външните работи Румен Александров заяви, че от самото начало механизмът е имал твърде политически характер. Когато се оценяват само две държави, липсва база за сравнение. В никой от докладите върховенството на закона в България не е било поставяно под съмнение. Трябва цялостно наблюдение на всички държави от ЕС, добави той.
Главният прокурор Сотир Цацаров коментира, че цялостният ефект от механизма за нашата страна е повече от положителен. Не е сега време да обсъждаме дали това е било част от цената за приемането ни в ЕС. Докладите представляват коректив и стимул - начало или катализатор на реформи. В последните години механизмът действа повече като средство за проверка, отколкото за сътрудничество. Възприемам като форма на сътрудничество независимия анализ на прокуратурата, предложен в последния доклад. През 2014 г. предложих сравнително постоянна наблюдателна мисия. Тогава получих отговор, че такава експертна помощ е неприложима, защото технологията по механизма вече е приета от държавите, съобщи главният прокурор. Той определи като спорни източниците на информацията, служеща за изводите и препоръките в докладите. Предаването на непълна и едностранна информация стана причина за текстове в последния доклад, несъответни на действителното положение. Механизмът все повече се превръща в инструмент за вътрешнополитическо противопоставяне. В полемиката отсъства планиране и осъществяване на необходимите реформи, каза Цацаров.
Абсолютно нереалистично е да очакваме незабавно прекратяване на механизма, посочи той. По неговите думи отпадането на механизма ще се дължи не на действията на ЕК, а само на собствени усилия, съгласувани между всички партии. Отпадането на механизма сега и веднага означава, че нямаме реална самооценка, коментира Цацаров.
Председателят на Върховния административен съд Георги Колев заяви, че българската съдебна система днес е съвсем различна от това, което е била преди въвеждането на механизма. По неговите думи безспорно в началото механизмът е бил необходим и вече е дал резултати. Днес България има законодателство, изцяло съвместимо с европейските закони - не би могло да се желае нищо повече от това, каза Колев. Моето становище е, че механизмът трябва да остане, но не в този вид. Няма безпогрешен механизъм, който да остава непроменен 10 години. Най-добата идея, единственото спасение, е въвеждане на единен за ЕС механизъм, коментира той.