Най-важният резултат от срещата на върха ще бъде приемането на Плана за готовност за действие, който е във връзка с украинската криза и отразява необходимостта от недопускане на изпреварващи действия на Русия срещу държави членки на НАТО.
Това заяви днес президентът Росен Плевнелиев, който участва в срещата на върха на НАТО в Уелс. Това, което видяхме в Украйна, да не може да се повтори и срещу държава членка, каза още Плевнелиев, цитиран от БТА. От съществена важност за България е приемането и
изработването на т. нар. План за защита на Румъния и България. Това е съвсем конкретен документ, който за пръв път от десет години членство на България в алианса точно и конкретно определя ангажиментите на алианса в случай на атака срещу България или Румъния, заяви президентът. Сред големите приоритети на България, зададени преди време, но по които страната ни не е напреднала много, той посочи оперативната съвместимост на българската армия с НАТО и степента на интеграция, както и инвестициите в способностите. България е поела ангажимент да изпълни 55 национални цели и по всяка от тях е необходимо да се работи още. По програмите за Рамкови нации, България има амбицията да се присъедини към група държави с водеща рамкова нация Германия и това ще бъде декларирано днес тук, заяви президентът. По програмата за интелигентна отбрана България вече изпълнява няколко проекта, което е новина, но те не са достатъчни. Трябва да засилим нашето сътрудничество с нашите съседи, отбеляза той.
Искаме да държим политиката на отворени врати наистина отворена, за съжаление това няма да се случи на този форум, но за нас това е важно. Ние подкрепяме безпрекословно Черна гора и Грузия, очакваме напредък от Македония и Босна и Херцеговина, посочи Плевнелиев по друга от важните теми на форума. "Балансът в Черно море е променен. След анексията на Крим имаме съвсем друга ситуация. България работи много през последните месеци, за да обърне внимание на нашите партньори колко е важно да изнесем инструменти за наблюдение, за разузнаване, ранно предупреждение, така че в нарушения баланс на Черно море да се чувстваме малко по-спокойни", заяви държавният глава.
Във връзка с кризата в Украйна и действията на Русия той изтъкна, че каналите за комуникация са отворени и се надяваме на политическо решение. Ние приветстваме мирен план за уреждане на конфликта, изтъкна той. "Категорично искам да заявя, че кризата в Украйна не може да бъде решена с военни средства. България ще помага, но ние не можем да пращаме войници и оръжия. Кризата може да бъде решена само с политически средства, чрез диалог и съгласие между страните. Вярваме в това, държим каналите за диалог и комуникация с руската страна отворени, същевременно показваме решителност", изтъкна президентът. По думите му много вероятно е да има нова вълна от икономически санкции срещу Русия именно защото не искаме да воюваме, да пращаме войници и оръжия. "Но искаме Русия, като партньор, с когото сме работили десетки години, да се върне на масата на преговорите, да бъде отново един партньор, на когото се доверяваме и с когото можем да вземаме заедно отговорни решения. Санкциите са сигнал към Русия, че ние сме решителни, единни и търсим политическо решение", добави Плевнелиев.