Тодор Живков тихомълком превръща лева от национална валута в обикновена хартийка, когато решава да предаде 20 тона от златния ни резерв на Кремъл, пише "168 часа".
Даването на ценния метал на Москва застрашава стойността на българския лев, зад който по това време има определено златно покритие. През 1962 г. то е фиксирано от БНБ на 0,76 грама за един лев. След Втората световна война до 70-те години в света валутите са привързани към определено златно съдържание. Това е гаранция, че дадена страна не търгува с хартийки. С предаването на златото е нарушен и валутният закон, който забранява предаването му или съхранението му в чужбина.
Причината е, че по това време зад всеки български лев в БНБ стои определено количество злато. Когато резервът напусне страната, зад българската валута вече няма нищо. Цяло чудо е как търговските ни партньори от Запада не са надушили скандалната сделка и не са оттеглили и малкото кредитни линии, които страната е ползвала. Може би затова и операцията е била абсолютно секретна. Всичко около нея е обвито в мистерия и много трудно може да се установи колко точно злато е заминало за Москва и защо продажбата е оформена документално години след като е реализирана.
През 1958 г. Тодор Живков вече е пълновластен господар на държавата и партията, след като 4 години преди това е станал първи секретар на БКП. От тази позиция Тато умело дърпа конците на правителството на премиера Антон Югов. Както и на всяко следващо.
От документите в архива на БНБ не става ясно в чия глава се е зародила абсурдната идея да си предадем златото на чужда страна. Според някои това е станало под натиска на Кремъл. Според други причината е в липсата на валутен резерв. Комунистите искат България да развива различни производства, което изисква огромни ресурси, включително от внос. Проблемът е, че износът ни невинаги е достатъчен, за да се погасяват насрещните плащания по вноса. Така непрекъснато се отварят дупки в платежния баланс, които макар и неголеми, няма как да бъдат покрити.
В един момент различни западни и социалистически банки разбират в колко абсурдна ситуация изпадаме заради липсата на какъвто и да е резерв. Затова те на принципа на доминото отказват да ни кредитират с краткосрочни заеми, докато не изчистим дълговете си.
Възможна е още една причина за предаването на златото. Живков току-що е овладял партията и държавата. Хитрец като него неминуемо е търсел всякакви начини, за да се подмаже на братушките и да остане колкото се може по -дълго на власт. Той много добре е знаел какъв номер е спретнал на Вълко Червенков в Москва, за да го свали от поста му, и със сигуност не е искал да повтори съдбата му.
Освен това периодът е бил такъв, че Живков на всяка цена е искал да засвидетелства вярност към Москва. Той никога няма да забрави скандала с Трайчо Костов, който правел всичко възможно да изиска по-високи цени при износа ни за СССР. В един момент това отстояване на националния интерес застрашава двустранните отношения и Трайчо Костов е разстрелян.