Нещата, които депутатите не искат избирателите да знаят

Депутатите за нищо на света не искат да знаете някои подробности около колективния им живот в парламента. Нищо, че уж се делят на управляващи и опозиция. Предлагаме ви 6 неща, които те със сигурност не искат да знаете за тях, както твърди "Труд".

1. Колко струва "депутатското" кюфте.

Въпросният "деликатес" стана нарицателно в годините. Не защото е "любимо" меню на избраниците - съвсем не е. А заради доста ниските цени в парламентарната столова. Кюфтето наистина не е скъпо - ако е по стандарт "Стара планина", излиза 72 ст. едното. Обядът с първо, второ и десерт струва около 5-6 лв., ако човек е решил да хапне месо или риба.

Мит е обаче, че депутатите се хранят предимно там. Столовата се пълни най-вече от служители на администрацията и посетители на Народното събрание. За сметка на това заведенията срещу парламента отдавна си имат кодово име - например "зала Юг". Там и кафето, и кюфтето не са на преференциални цени.

2. Каква кола карате - по правило на фирма

Депутатите често се сърдят, когато излязат годишните справки кой колко километра е пропътувал със служебен автомобил - ведомствените коли все са "трън в окото" на избирателите. От привилегията да им се плаща бензинът обаче се ползват само избраници от провинцията. Стане ли въпрос за личните им возила - те редовно се оказват я на фирма, я на приятел.

3. Гласуване по флумастер.

Да, по конституция депутатите гласуват по съвест. Е, често пъти обаче става дума за "партийната" съвест... Особено по стратегически въпроси почти няма парламентарна група без "отговорник" по вота. За най-завързани гласувания той е въоръжен с инструменти - цветни флумастри, моливи или каквото има под ръка. Зеленото значи "за", червеното - "против". Избирателите често се ядосват от партийната дисциплина, но истината е, че Народното събрание е най-политическият орган - ако там не сработи, няма къде. Между другото и в Европарламента правят същото.

4. Пишат закони... Не ги четат.

Факт - и депутати - без значение дали са на власт или в опозиция, и министри редовно не четат всички закони, които се приемат (или отхвърлят) с гласа им. Това донякъде обяснява и вота "по съвест". Истината е, че дори държавният бюджет се познава в детайли само от специалистите и депутатите от ресорната комисия. Другите разчитат на тяхната експертиза.

5. Няма кворум заради командировки в чужбина

Невинаги причината е нечий режисиран парламентарен бойкот с политически цели. Често на шефовете на парламентарни групи им се налага да "събират" колегите си я от парламентарното кафене, я от споменатите вече "зали" извън сградата. Но не е само това.

Парламентът развива бурна международна дейност - асамблеи на НАТО, на Европейския съюз, гостувания на колеги в чужбина, делегации, наблюдение на избори някъде по света. Разбира се, нерядко тези посещения са по-скоро парламентарна разходка, но това е част от дипломацията.

Политическата работа не се изчерпва с писане на закони и натискане на копчета в залата. Срещи, комисии, рязане на ленти, обиколка по тв студия и партийно строителство са сред честите причини за отсъствията.

6. Телефонът им все не отговаря, номерът е невалиден...

Политиците никак не искат номерът на мобилния им телефон да стане обществена тайна. Особено в последно време, откакто "телефонните атаки" от протестиращи граждани са на мода.

Неотдавна за пореден път номерата на всички 240 избраници лъснаха в интернет.

И това е най-безобидният. Преди седмица пък депутати от левицата станаха жертва на телефонни измамници - те се представяха за нуждаещи се граждани от избирателния район на политика и искаха пари за път обратно. И няколко депутати се вързаха. Проблемът "г-н депутат, намери ми работа", също е често явление.