Липсата на политики, уреждащи отношенията между етносите, подклажда напрежението между отделните групи в обществото, смята политическият психолог Антоанета Христова. Според нея двигател на повечето етнически конфликти са чувството на отнети социални права и по-трудният достъп на малцинствата до благата на обществото.
23 май 2005 година. Едно абитуриентско тържество в „Захарна фабрика” се превръща в масов и кървав побой, завършил със смърт. Група роми нахлуват с павета, колове, ножове и метални тръби, а след няколко дни от раните при побоя умира професор Станимир Калоянов.
20 май 2011-та. С кръв, ранени, задържани и заплахи завършва митингът на „Атака” пред централната столична джамия Баня Башъ, където традиционно се провежда петъчна молитва.
Няколко месеца по-късно в етническа клада се превръща Катуница. Няколко разменени обиди между български и ромски младежи прерастват в убийство и в бунт срещу фамилията на цар Киро.
2 март 2013-та. 16-годишно момче от ромски произход е застреляно от охранител, докато краде желязо, в района на гара „Подуяне”.
18 март 2013-та. Кървава драма слага край на живота на ромско семейство след стрелба на съседа – българин.
„Око за око – зъб за зъб" – това е начин за справяне на старите общества, древните общества – тези правила са валидни, когато няма други правила. В България от край време съществува толерантност между малцинства и мнозинства. Ние не сме настроени едни към друг негативно – и много често турци и българи, роми и българи живеят мирно съвместно в едно населено място”, каза Христова пред Нова телевизия.
Според нея етническо напрежение може да се появи, когато видима социална несправедливост не бива овладявана и управлявана и от правителството.
„Много често много българи преписват вина върху малцинството за поредица от несправедливости в обществото – например "те крадат ток, а аз си плащам”, допълни тя.