Вадят на светло агентите на ДС и в приватизацията

share

Хората, които са участвали в продължилата с години приватизация у нас, ще бъдат проверени за минало в бившата Държавна сигурност, пише в. Монитор.

Законодателни поправки за това внесе вчера депутатът от ГЕРБ и член на правната комисия в парламента Красимир Ципов. „Българското общество трябва да знае имало ли e агенти на ДС сред стопанската номенклатура, отговорна за приватизацията“, мотивира се народният представител. Той поясни, че идеята се родила около дебатите за осветляването на кредитните милионери с картонче, за което Народното събрание даде зелена светлина преди десетина дни. Вероятно ще си навлечем много врагове с новите поправки, защото предполагам, че ще излязат много любопитни имена, заяви той. Депутатът обаче отказа да поясни дали има някого предвид, като посочи само, че Комисията по досиетата ще си свърши работата. Внесените от него поправки предвиждат комисията на Евтим Костадинов да провери за принадлежност към бившата ДС членовете на управителни и контролни органи на всички приватизирани държавни и общински дружества. Доносници ще се търсят и сред шефовете на приватизационните фондове.

В рамките на 20 години след прехода бяха раздържавени над 90% от активите на страната. Самият процес все още отнася критики най-вече заради съмнения за корупционни практики. Появиха се обвинения, че само по време на управлението на Иван Костов са раздържавени активи на стойност 27 млрд. долара, а приходите в държавната хазна били едва около 3 млрд. долара.

Внесените от Ципов поправки предвиждат още да се разшири кръгът на учените и обществениците, които ще бъдат проверени за минало в ДС. Досега за картончета бяха проучени само основните членове на закритата през 2010 г. Висша атестационна комисия (ВАК), която присъждаше научните степени и звания. Депутатът предлага агенти да се търсят и сред действалите десетки научни съвети към този орган. „Членовете им са имали ключово значение. На практика това са били хората, които конкретно са преценявали кой да продължи да се развива в българската наука и е добре да се знае миналото им“, аргументира предложението си Ципов.

Водещи новини

Още новини