"Може би 90% от селата в Търговищка област са без вода. Това не от тази година, това е от поне 4-5 години насам, като периодично имаме някакви режими. Цяло лято сме на сух режим". Това каза пред БНР Светлана Николова, която избра живота на село, след като пребори тежка диагноза. Там обаче среща друг проблем - от 4 години в село Марчино, община Попово, където тя гледа стадо с кози, няма вода.
"Какво ще правим зимата? Вода в цистерни няма как да се съхранява. Вода на чешмата няма. И никой не го интересува", посочи тя и обясни: "Проблемът е, че зимно време не можем да разчитаме на водоноски, защото те замръзват. Евентуално след половин година ще ги видим отново".
Николова разказа, че водата в селото идва от каптаж. А каптажите представляват басейнчета, които се пълнят с подпочвена вода, която по гравитачен път се стича към селото, подпомагайки се с помпа, обясни тя. И подчерта обаче, че каптажите са празни. А за различен вид водоснабдяване и дума не става, добави тя.
"Много трудно започва да става това, когато е с години", каза Светлана Николова и смята, че би трябвало да се "обидят тези, които са ни докарали до тук".
Осигуряването на водоноска също е било битка, отбеляза жената и обясни: "Когато кметският наместник много се страхува да не създаде работа на общината, голяма част от проблемите, които ние му споделяме, той просто ги спира до неговото ниво и никога не стигат до знанието на общината".
"Никой не го интересува - нито кметски наместник, нито ВиК", разочарована е Светлана. В предаването "Хоризонт за вас" тя разказа как е преминала миналата зима - на режим, при който 2 дни има вода при много слабо налягане, а 5 дни изобщо няма. По думите ѝ когато става дума за едно домакинство, хората някак се справят. Проблемът обаче е с животните.
Затова и хората масово са спрели да гледат животни, обясни тя и добави: "Реките пресъхнаха, изворите около нас също. Леко е отчайващо. Караме ден за ден. Ако започна да мисля нещата в голяма перспектива, здравият разум ми казва "Махай тези животни, събирай си партакешите и заминавай в града, където хората живеят в някаква цивилизация".
Светлана Николова все пак решава да продължи да живее на село заради начина на живот, храната, спокойствието, които според нея са основната причина тежкото ѝ заболяване да не се върне обратно вече 20 години.