През моите очи ситуацията снощи беше страшна. Около 17:30 часа започна един нормален и мирен протест, който в един определен момент ескалира с агитки. Директорът на Народния театър Васил Василев коментира в предаването „Лице в лице“ по БТВ протестите и бойкота на постановката на Малкович „Оръжията и човекът“.
„Питах полицаите още на 28 октомври, когато нещата ескалираха в социалните мрежи, също и след като ни разлепиха плакатите за постановката „Оръжията и човекът“ и ги помолихме да осигурят нормално протичане на нашия спектакъл. Никога не е имало уговорка. Това е една нормална премиера и аз посрещам хората отпред“, обясни той.
„От писмото, което получихме малко по-рано от Столична община, ставаше ясно, че това ще е мирен протест, на който хора ще изразят позицията си чрез шествие. Бяхме планирали да има дебат с публиката. Аз бях на територията на театъра и си изпълнявах задълженията“, категоричен е Василев.
„Не мога да давам оценка на обвинения, а на свършена работа. Вчера имахме премиера, на която не бе допусната нашата публика. Тези хора бяха пред вратите на театъра и искаха да го щурмуват. Вчера се случи това, което трябваше да се случи – имахме премиера, но с празен салон“, поясни директорът на Народния театър „Иван Вазов“.
„Първата ми среща с Джон Малкович беше през май 2022 г. в Рига. Там ми направи голямо впечатление, че цялото ръководство на държавата беше на премиерата. Те разговаряха с него и изразиха подкрепата си. След което тази постановка гостува в Народен театър. След това имахме възможност да го привлечем като режисьор и той каза „да“. Всеки един режисьор има свои възгледи и поставя пиеси. Това е един безобиден текст. Култура не може да разделя. Не знаех, че вчера има годишнина от битката при Сливница“, подчерта Васил Василев.
„Търсене под вола на теле и налагането на цензура е недопустимо. Най-голямата оценка за едно представление е оценката на публиката. Когато тя не гледа представлението – то умира. В този случай продаваме билетите за декември месец, има засилен интерес. Тъжно е, че докарахме обществото дотам да не може да мисли. Тази пиеса няма нищо общо с документалистиката и историческите събития. Ние хората на изкуството се занимаваме с проблемите на човечеството, а не с дребното битие“, смята той.