Нормално е некадърните и неуспешните да скачат срещу талантливите и успелите. Всъщност, не е „нормално“, но е често срещано. Но защо такъв голям процент от една цяла нация се държи по тоя начин?
Сещате ли се?
Сещате ли се защо не можем да имаме нормални избори и нормални партии? Нормален жизнен стандарт и постижения от настоящето, че да не ни се налага все да се гордеем с неща отпреди 1000 години?
Да, именно.
Вечно благодарните на един господар – дошъл и сменил стария господар – не могат да се чувстват силни сами; те все търсят място да построят тотем на новия господар – с автомат в ръка да им виси над главите. Новият господар – с Шпагина в ръка – е наредил да се напише „българската история“ наново и там да се подчертае, че българите сами не могат нищо и за всичко им е нужна помощта на „големия брат“.
И затова нацията ни страда от комплекс за малоценност. И я предава от поколение на поколение. И все в миналото ще гледа, защото няма ни смелост, ни капацитет да направи нещо в настоящето… освен да плюе успелите.
За Джон Малкович иде реч, да; и за плюнките по него.
Да имаме артист (не актьор, а артист) от такова световно ниво, който да поставя пиеса у нас, е от световно значение. Това е един от начините светът да чуе за нас.
Но не… не му дават. Искат да го гонят. И не говоря само за обикновените копейки, дето цъкат фейса от телефона, докато джвакат салатата вечерно време, и раздават акъл на Байдън и на Макрон от дивана.
Става дума и за „съюзи“ на уж пишещи хора (а всъщност развъдници на номенклатурни хрантутници). Писатели, които искат цензура!
Само имайте предвид, че това са същите копейки, които – като спряха руските телевизии за пропаганда – скочиха да реват за „свободата на словото“, нали…
Сега искат цензура за Малкович и за Бърнард Шоу… Умни са, спор няма.
…
Едно време уж-демократите от началото на уж-демокрацията ни, като взеха властта – и президентската, и парламентарната – се направиха на разсеяни и ОТКАЗАХА да направят лустрация.
Казаха, че било късно и не трябвало да ставаме „реваншисти“…
Сега им ядем плодовете на „труда“. Пък, ако питате мен, ония „демократи“ са си най-обикновени московски агенти и те, ама пребоядисани в синьо – от ЦК като са раздавали новите „роли“ след 10 ноември, на някои им се падна да „играят“ бизнесмени, на тях им се падна да играят „политици/демократи“. Иначе… все на същата хранилка и те.
От „журналисти“ през „писатели“, та до „бизнесмени“ и „политици“ днес са все наследници на шумкарите, дето убиваха писатели и журналисти преди 80 години.
Те определят дневния ред на обществото, те казват на хората какво да мислят и (най-вече) кого да мразят. И (каква изненада!--) те казват, че трябва да се мрази всичко, което ни приближава до Запада и всичко, което ни отдалечава от москва. Каква „изненада“, наистина…
И в тая среда нищо не вирее. Съответно и нямаме с какво да се гордеем. Затова пък знаем силно да мразим и умеем надалече да плюем. И обилно.
Отношението на Малкович към България и българите е повече от положително. Не спира да хвали актьорите ни, страната ни и столицата ни. Наследниците на шумкарите и копейките дори и да се опитат да хвалят (за разнообразие) не русия, а България, пак никой няма да ги чуе. Виж, Малкович го чува целият свят. Но те се опитват да му забранят да го прави.
Малкович разказва как е решил да дойде в България, как въобще се е впечатлил толкова, че да ни сложи в плановете си. Работил с български актьори в Америка и Франция. На пресконференцията вчера за пореден път го разказа. А на същата тая пресконференция за пореден път трябваше да се обяснява, че не поставя анти-българска пиеса и не е дошъл да ни се подиграва.
Та, работил е с български актьори и е бил толкова впечатлен, че ето го днес тук. Многократно хвали актьорите ни и страната ни. Разказа колко харесва София, сградите ѝ, хората ѝ.
Но не… интернет прелива от коментари, че бил платен агент на ЦРУ, на рептилите, че бил политически „боклук“ (да, видях и такива коментари), а Малкович не се интересува от политика от 1972 г., когато за последен път е гласувал.
Не спира да говори положителни неща за българите, докато те не спират да го плюят.
Когато журналисти го попитаха за мнението му за това, че съюзът на писателите бил писал срещу него, Малкович се умълча за секунда и след това само се обърна към залата: „Това същият съюз на писателите ли е, който е изключил Георги Марков…?“ И на лицето му се появи една усмивка, която казваше всичко, което има да се каже и за „съюза“, и за мнението му за него. А след това просто обясни, че не е негова работа да цензурира Бърнард Шоу или други писатели; и че е учуден да види писатели, които искат цензуриране на други писатели и текстовете им.
Как да му обясним, че тука е така…?
За присъстващите остана горчивия смях, примесен със срам, че има такива номенклатурни клатишнури, които се определят за представителна организация на писатели.
А, според мен, не са нищо повече от наследници на едни нагаждачи, които са целували цървулите на онези, които са избивали българските писатели и са измъчвали Райко Алексиев до смърт. А след това са се превърнали в обикновен развъдник на номенклатурчици, членуващи в клуб на евтините почивни станции, евтината мастика и сигурната заплатка за послушковци.
А днес анатемосват Джон Малкович.
И народът им приглася. С пяна на уста.
Какво да кажем за мат‘ряла…? Какво?
Разбирате ли защо не можем да имаме нормални избори? Защо не можем да имаме и нормални партии, които да участват?
Защото ТЕ са част от НАС. А матр‘яла… нали.
Бърнард Шоу, като е писал пиесата (дето уж била анти-българска), първоначално я е писал без да споменава конкретна държава, където се води действието. После го посъветвали, че ще има повече тежест, ако все пак е на реално място. Той избрал България, без да знае нищо за нея. Така че отпада и идеята, че е искал да я „омаскари“. Тогава войната със сърбите е била все още прясна и светът е знаел за нея, та затова я е избрал. А героите са си чисто и просто общочовешки.
А по същество, ПИЕСАТА Е АНТИВОЕННА.
Разбирате ли защо копейките са против? Сещате ли се в коя държава-кочина арестуват за антивоенна реторика? Сещате ли се в коя държава-кочина е забранено да говориш против войната?
А сещате ли се нашите копейки, културтрегери и номенклатурни клатишнури, дето се имат за писатели и журналисти, коя държава-кочина подкрепят?
Именно.
Мария Бакалова я оплюха, когато получи номинация за Оскар, Георги Господинов го оплюха, когато спечели Букър. Успели в омразния Запад, не ги е срам.
А днес се опитват да храчат по Джон Малкович. Току-виж господарят им в кремъл забелязал напъните им и ги потупал го главата; а може и някое кюфте да ги почерпи.
____________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.