Свети Лонгин бил стотник (на латински центурион) в римската войска по време на управлението на император Тиберий (14 - 37 г. след Христос). Лонгин бил родом от Мала Азия и служил със своята войскова част в Палестина в годините, когато там римски управител бил известният Пилат Понтийски. Така на неговата част била поверена задачата да изпълни смъртните присъди чрез разпъване на кръст на Иисус Христос и на двамата разбойници, осъдени с решение на управителя Пилат, разказва БТА.
Този римски стотник се споменава, но без име, от евангелистите Матей, Марк и Лука, когато те описват събитията около разпъването и смъртта на Спасителя на кръста. Той бил отговорен и по-нататък за погребението на Иисус Христос, запечатването на гроба и пазенето му.
След смъртта на Христос и свалянето Му от кръста еврейските първенци поискали от Пилат да се разпореди за охраняването на гроба, като казали: "Заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат на народа: възкръсна от мъртвите". На това Пилат отговорил, че вече им е дал стража под ръководството на стотника и те са можели да поискат от него тази охрана на гроба, както и станало. Но още когато усетил земетресението и видял разпукването на скалите и отварянето на гробовете, Лонгин повярвал, че разпнатият е истинският Божи Син, и казал: "Наистина Божий Син е бил Тоя Човек!".
Според християнското предание Лонгин бил този войник, който с копието си пробол гърдите на умрелия на кръста Христос, за да се увери, че е мъртъв. След Христовото възкресение стотникът напуснал военната служба и заедно с още двама войници заминал за родината си, за да проповядват вярата в Господ Иисус Христос. Години по-късно той пострадал мъченически за вярата си в Спасителя на света.