Степан Поляков е български режисьор, публицист и продуцент. Роден е през 1969 година в Пазарджик. Внук е на съветски белогвардеец бежанец, на който носи името. Снимал е близо 50 документални кино ленти, има издадени 8 романа.
ПО ПОВОД ВЧЕРАШНИЯ ДЕВЕТИ
Познавам лично, за моя чест и огромно удоволствие, най-шумните антикомунисти днес. Онези, които не спират да ни напомнят как се влизало в затвора за "виц срещу бай Тошо". Знам ги. Преди 89-а всички те живееха в стари достолепни сгради между Попа и пазарчето на"Графа". До днешен, де, то си е наследствено. Като току що преселило се от Пазарджик селянче тогава,
бях изумен да видя мъките, които комунизмът им причиняваше.
До един се носеха в чисто нови дънкови костюми "Лий Купър" или "Райфъл", по-отворените маниерно разтваряха Марлборо или Кент, разнасяха оригинални плочи на Сабат или ЕЛО край Синьото и Кравай, до един учеха в Английската или Френската гимназия...
Страдаха, копеле, много страдаха под руския ботуш. Както и днес. Добре че пък, в моя случай, беше Леда Тасева, Бог да я прости, която през сестра си в Западна Германия ми уреди едни жестоки, тесни жабешко зелени кадифени джинси. Тогава завинаги захвърлих пазарджишките безформени "Рила", навлякох Жабите и станах антикомунист. Но... никой не ме прие в тази партия. Нито тогава, нито сега. Нямам представа защо.
Заглавието е на редактора