„България като днешна държава има поне три части, които не са били заедно преди. Така че разделението на българската национална общност е на повече от две. Но Източна Румелия и Княжеството са първият голям успех и може би затова точно 6 септември е празник на политическата ни история.“ Това каза проф. д-р Веселин Методиев, историк и бивш министър на образованието, в предаването „Тази сутрин“ по bTV по повод честването на 139 г. от Съединението на България.
Той припомни, че много от знаковите ни празници празнуваме по стар стил. Включително и днешният празник - 6 септември е по стар стил, по нов стил е на 18 септември. Така отбелязваме и Денят на независимостта на 22 септември, а би следвало да бъде на 4 октомври.
Професорът направи паралел между управлението тогава и сега, между разделението в политиката преди и днес. „Ако четете дебатите в Народното събрание през 1879-1884г. няма да видите някакъв мир и щастие. Там са разделени на либерали и консерватори – сблъсъкът е тежък. Това е било демокрация и между другото сме изненадали Европа, че много бързо въвеждаме този парламентарен модел“, обясни той.
„Дай Боже дълго време да сме в състояние на демокрация. Да се върнем обратно в авторитарни режими е много опасно залитане. Наблюдавам, че не само при нас – това го има в цяла Европа и САЩ. За да се премахне едно или друго, което наистина не е добро, директно да премахнем демокрацията. Това е много опасно“, каза още проф. Методиев.
„Днес ние не знаем колко трудности са решавали хората преди нас и мислим, че точно на нас ни се е паднало най-лошото. Това е илюзия – ние вървим по нормалния път. Сблъскваме се с лошотията и злобата – които ги е имало винаги. Може би нещо, което прави впечатление е опростачването малко повече, отколкото може да се понася. Като цяло обаче това са процеси, валидни за всички посткомуснистичекси държави. Така е в Полша, в Унгария, в Чехия“, каза още той и призова:
„Всеки ден трябва да се радваме на това, което сме правили – като на 6 септември. Че сме успешни хора, че имаме успех като национална общност. Ето, че можем. Това е най-големият политически успех на българите в модерния ни свят. Трябва да си го обичаме и в негово име да се стараем и ние всеки ден.“