Костенурките по принцип се крият от жегите и не се движат много. Това вероятно е и причината напоследък да няма пострадали при инциденти и затова в нашия център тази година отчитаме по-малък брой новоприети животни. Това разказа за БТА Ива Лаловска от Спасителния център за костенурки в несебърското село Баня. Обитателите в него са сухоземни костенурки, за които се полагат съответните грижи за тяхното възстановяване. Лаловска работи и с няколко ветеринарни лекари, които ѝ оказват съдействие при по-специфични проблеми, например обгаряне при пожар.
В момента най-голямото предизвикателство е да се преодолее сушата, защото тук няма почти никакъв дъжд, наблюдава се опустиняване, земята се е напукала, коментира също тя. Лятото е изключително сухо, валежите са малко и недостатъчни, като при дъжд водата не е достатъчно, за да се задържи за дълго под повърхността, обясни Лаловска. За да се пребори с проблема, тя прави опити да разработи напоителна система и да осигури на центъра по-голямо количество вода. Лаловска обмисля и разширяване на базата за посещение. Тя иска да направи и по-просторни помещения за костенурките, които са с характерно по-големи размери. Търся фирма или специалисти за изграждането термонели и метални конструкции за по-добра изолация, каза също Лаловска.
Обитателите, гостите и пътят напред
„При нас живее най-големият представител на сухоземното царство, тя ще стане над 100 кг и близо метър и нещо на дължина. Живее на Сейшелите и всъщност в момента е бебенце“, разказа Лаловска за една от женските костенурки. Притеснението на специалиста е, че няма да може да вдига костенурката и да я пренася на двора. В тази връзка Лаловска обмисля да преустрои пространството така, че костенурките сами да влизат и излизат навън. В центъра все още пребивава и сухоземната костенурка, която всички наричат Бабата, която се счита за талисмана на мястото. Тя е на около 75 г. Наричаме я Бабата, но тя всъщност е на средна възраст, като все още може да има поколение от малки костенурки, обясни експертът. Има костенурка от този вид, доживявала до 156-годишна възраст, така че Бабата съвсем не е стара, добави Лаловска. В центъра има и бебета, които най-много привличат вниманието на посетителите.
Нашата фокус група остават децата, вече имахме лагер през юни. Надявам се догодина да направим повече от един лагер, в който децата да се запознаят с тези уникални животни, заяви също Лаловска. По думите ѝ в беседите децата научават повече за самите костенурки, за тяхното отглеждане, за грижата при нараняване и др. Така например се забелязва, че децата са положително настроени към тези животни, но Лаловска не ги препоръчва за отглеждане в домашни условия, защото смята, че костенурките се чувстват нещастни да живеят в ограничения. Това все пак са диви животни и стремежът им за свобода е голям, дори огромен, напомни тя. Виждам го и при нас как искат да преодоляват прегради, да научават какво има от другата страна, добави тя.
Друга подробност, която могат да научат по-младите посетители на центъра, е, че в България има два вида сухоземни и два вида водни костенурки. Понякога има объркване, че костенурките са земноводни животни, защото сред тях има и такива, които живеят във вода. Те обаче са влечуги и снасят яйцата си на суша, обясни Лаловска. Повече за живота на тези животни може да се научи и от детската книжка „Сима, сухоземната костенурка“, която се предлага при посещение в центъра или от сайта на фондация „Геа Челониа“. Организацията е основана от покойния Иво Иванов, партньор в живота и дейността с костенурките на Ива Лаловска.
След загубата на Иво ми беше трудно, имаше колебание и по отношение на центъра, признава тя. Имаше период, в който трябваше да си дам сметка, че всичко зависи от мен, сподели също Лаловска. Тя не крие, че всичко в центъра продължава да ѝ напомня за нейния мъж. Когато се чудя за нещо, отварям неговите записки през годините и следвам съветите му за грижата за костенурките, разказа тя.
Ива Лаловска призова хората да обичат животните и напомни, че в жегите те също имат нужда от подкрепа. Най-вероятно е, ако намерите костенурка, тя да е дехидратирана. Дайте ѝ вода и се свържете за съдействие с екологичните организации, посъветва тя.