Не знам дали сте разбрали, но има нови опорки. митрофанова била предложила помощ за пожарите, ама нашите били отказали.
Ситуацията (отново) е следната: горим (тоя път буквално), а разни хора, вместо да помагат (или поне да не пречат), седят и мислят: „такааа… как да извъртя нещата и как да излъжа по-добре, че да спечеля нещо от това?“ Не говоря за митрофанова, а за обслужващите я местни слуги.
Същото беше и по време на ковид пандемията. Вместо да сме задружни, всякакви тарикати започнаха да мислят начини да изкярят нещо от ситуацията – дори с цената на това да причинят смъртта на N-брой хора.
Правиха си реклама на лекарската практика с „алтернативни мнения“; правеха си реклама на политическите партии с „алтернативни мнения“; правеха си реклама на сайтовете с „алтернативни мнения“; слугуваха на чуждестранните си господари, желаещи разделение в една държава от ЕС… въобще – надушиха кръв и веднага се наточиха: какво могат да изкярят от ситуацията.
Сега – пак.
Много актуална се оказва опорката под формата на въпрос „къде са украинците и американците – да ни помагат?“
Ами… американците са далече; украинците са във война. Но турците ни се притекоха на помощ. Турците са НАТО, както сме и ние. Така че НАТО ни помага.
Някои се излъгват саркастично да подхвърлят: „а русия къде е, защо руснаците не ни помагат?“ – което, според мен, е неуместен майтап. Защото тия не ги искам наоколо да помагат. Тяхната „помощ“ сме я сърбали. Дойдат уж да помогнат, оберат къщите, изядат кокошките, изнасилят жените, 80 години вече не можеме да ги изгоним. Да си стоят далече, благодарим, тяхната „помощ“ да си я държат.
Но ето – намерили се опоркаджии да кажат, че „братушките“ все пак (нищо, че сме неблагодарни НАТОвци, де) са предложили да ни помогнат, ама НИЕ, видиш ли, сме били отказали. И сега горим – точно щото сме неблагодарни НАТОвци.
Ето затова истинските медии от близкото ни минало (каквито вече почти няма) добри—лоши… бяха по-добри от днешните социални медии и сайтове с помия (на който никой не може да им разбере собствеността). Защото на днешните никой не им държи сметка за лъжите, които сеят. И няма как да държи – като никой не знае кой седи зад тях, кой носи отговорност. Колкото и тъпотии да се лееха преди, ЧАК такива лъжи нямаше. Нямаше как да има.
Та, къде се намираме ние…? Седим в центъра на изпепеляващ огън и гледаме как „ближния“ се опитва да измисля историйки, за да печели от тях. Обръщаме се на другата страна и виждаме как държава, управлявана от пожарникар и летец на самолет, няма самолет за гасене на пожари.
На полицаите им купиха нови БМВ-та и вероятно са били прави да го направят,
вероятно са имали нужда от нов автопарк. Но нямаха ли пари и за хеликоптери за гасене на пожари? В министерството с най-голям бюджет? Не, не са имали. И не защото парите са малко, а защото там май е пълно с подпирачи на бюра, търкащи клавиатури, нищоправещи бюрократи, които са „човек на човека“, и на които са им намерили работа и са им осигурили „заплата да им тече“. Бюрократи и чиновници, а за оперативните служители – тези в униформа – оставили са ги да се оправят, както могат с каквото остане от парите.
Имаме и това: „Възникна вербален конфликт между мен с управителя. Разменихме по-остри думи и тя започна да ме заплашва с нейни бивши колеги. Била е полицай. Каза ми, че ще им се обади, за да дойдат да ме пребият“.
Имаме и – помните – полицай наскоро счупи челюстта на момче на морето, защото му бутнал пицата.
Помните и чадърите над Семерджиев и патрулката, дето пазеше Димитър Любенов, който уби французин с поршето си на Околовръстното.
Помните и битите фенове от протеста срещу БФС – когато едни политици поискаха оставката на тогавашния СПОРТЕН министър, но не и на тогавашния (и сегашен) МВР министър. Полицаи биха фенове, те искаха оставката на СПОРТНИЯ министър. Хората ги заподозряха, че вътрешният министър е „техен“, те отрекоха, после го назначиха в служебния си кабинет.
Имаме една превзета държава, в която народът – вместо да се обедини и да измете ненужното – се разделя на групи и групички, които воюват помежду си и съчиняват опорки – като тази за митрофанова; народ, който се дели по фенски предпочитания (като агитки) – кой избрал руснаците, кой избрал американците…
А през това време си горим. И онези, от които зависи спасяването ни, само гледат какво да изкярят от изгарянето ни.
___________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.