„Тези 210 см доказват, че човешките възможности са без граница и оборват песимистите с техните твърдения преди време, че някои рекорди в атлетиката ще са вечни“.
Това са думи на самата Стефка Костадинова, след като научава за успеха на украинката Ярослава Магучих.
Месец по-рано двете са се видели за последно в Рим – по време на Европейското първенство по лека атлетика.
„По време на церемонията силно я прегърнах и ѝ прошепнах в ухото, че е готова за световен рекорд“ – отново думи на Стефка Костадинова.
Това е поведение на велик спортист към велик спортист.
Друго мнение за живота и вселената имат обаче смятащите, че нормалните медии са фалшиви, докато лапат с отворена уста всичко, което неграмотно написаните сайтове с неясна собственост, с по пет грешки в заглавието и пълни с теории на конспирацията, са им поднесли.
Те смятат, че рекордът на Костадинова е подобрен „изведнъж“. Коментират как така ИЗВЕДНЪЖ бил подобрен – с намек, че – видиш ли – нали е за украинка, та затова…
Рекордът не беше подобрен 37 години… Изведнъж? 37 години „изведнъж“ ли е?
Ако не беше украинка, разбира се, този въпрос нямаше да го дъвчем изобщо, но…
Копейките просто не вярват, че украинците могат да са добри в нещо. Защо? Защото четат САМО пропаганда от други копейки. Пропаганда от хора, които хранят мозъците им с мнението, че да се убиват деца е нормално, ама те всъщност не ги убиват, всичко е лъжа, ама ги убиват и напредват през Украйна, ама не ги убиват, после пак ги убиват, Пригожин ту е добър, ту е лош, за капак говорят за някакви митични изгорени българи в Украйна, но за реалните убити българи във войната (убити от руски войски) мълчат или викат „сами са си виновни“… да не се впускаме в подробности, защото това е мозъчно повръщано.
Лягащите и ставащите с мисълта, че трябва да се слугува на русия и на кремъл, не са подготвени за реалност, в която украинците могат да имат успехи в нещо. Те се хранят с руска пропаганда, а тя не е много разнообразна и умна. И не разчита на нищо повече от това лъжите да се повтарят по 1000 пъти. Че и по 1 000 000 пъти.
Сега сред копейките се шири вярването (споделено от ФБ групите и сайтовете от себеподобни за себеподобни), че Ярослава Магучих е:
1. мъж;
2. взела допинг;
3. скочила по-малко, но са ѝ мерили летвата по-високо.
Не искам дори да обсъждам руския допинг, който го знае целият свят, нито пък тъпотията как се слага летвата по-ниско, ама се мери по-високо.
Но да видиш Ярослава Магучих на видео или на снимка и да кажеш, че е мъж, говори за лоша патология.
И вече говорихме за това, че само мъже, джендъри и „обратни“ са им в главите на копейките. Кой какво прави – те…
Не е добре положението и иде да покаже, че са обсебени от други мъже и джендъри. Защо? Те си знаят.
Но това си е техен проблем. Онова, което е проблем на държавата и на всички нас, е, че няма критична маса от хора, способни на четене с разбиране, способни на критична мисъл и накрая – няма гражданско общество, способно на адекватна ответна реакция на опитите на елементарни бандити да превземат държавата. Всеки е сам за себе си, а малкото, които са се групирали в нещо… са се групирали в сектантско следване на тъпотии.
Хора, които са готови да вярват на някакви идиоти, вместо на собствените си очи. Да видиш Ярослава Магучих и да кажеш, че е мъж, говори за гигантска, умишлена и ДОБРОВОЛНА слепота.
Разпространяват се нейни фалшиви снимки, минати с фотошоп, които уж го „доказвали“.
По принцип, не е лесно всички да са медийно грамотни или да могат да различават фалшива от истинска снимка. Да, добре (макар че не е и толкова трудно). Но всички МОГАТ да четат И ДРУГО, а не само менте сайтове и ФБ групи на копейки. Тогава щяха да имат по-широк поглед върху случващото се и щяха да видят и истинските ѝ снимки, и щяха да могат да преценят кое какво е. Но те си избират да се затворят в балончето си и това е. Доброволно. По ирония, точно те са същите, които реват, че трябвало да се гледат „всички гледни точки“.
Доброволната слепота идва от злобата, че украинка е пипнала нещо българско. Помните варненката с украински корени, като стана Мис България, какъв рев беше. Е, сега е още по-страшно. Не стига, че Ярослава Магучих е от враговете на господаря путин, ами е пипнала български рекорд и „изведнъж“ (демек, съмнително) го е подобрила.
Да се мисли за това как да се направи така, че друга българка да постигне рекорд…? Не. Трябва само да се лежи на стара слава и ДА СИ СПОМНЯМЕ миналото. Вкопчени в него със зъби и нокти. Бъдещето? З**би го. То изисква да си размърдаме задниците – което е по-трудоемко от това просто да си мрънкаме. Виж – в мрънкането – рекордите никой не може да ни ги пипне.
Да се прави нещо за футбола? Не. Ще си го караме така – ръководителите там са вечни, ние си ги харесваме, повтаряме си колко ни е яко първенството, а англичаните са баси скучните тъпаци, примиряваме се, че новите поколения футболисти се отглеждат само с подкупи (ако баща ти плати, ще играеш, иначе – търкаш пейката), после като станат „професионални“ футболисти, агентите им извиват ръцете на треньорите и най-големите некадърници играят, кадърните се отказват от футбола и отиват да карат такси. С това се примиряваме и сме ОК, въздишаме по САЩ’94. И гледаме американци и гърци как правят отбори; и единствено ни остава кисело да злобеем: тия колко сме ги били!
Били сме ги, ама в миналото, сега с Македония реми е повод за радост. Американци и гърци сега, ако ни хванат национала, ще го развинтят. Ама ние си викаме: Пф! Тия едно време как ги драхме, кога ние сме имàли футбол, тия още не са знаели, че топката е кръгла бе…
Така сме и с всичко друго. Мàни ги американците – тия не са имали държава, кога ние сме били велика сила.
Добре.
А сега? А към настоящия момент как са нещата?
И понеже не са добре, автоматичната реакция на малкия ум е да се скрие в миналото и мимоходом да хвърли едно-две обвинения в световен заговор, който го е лишил от величието.
Това го можем. Този рекорд не могат да ни го пипнат.
Аз не знам, на тия – ако Ярослава Магучих им се струва мъж, как гледат на собствените си жени? Какви са им критериите за женственост? Или за красота? Имат ли въобще такива или чакат господарят путин да им спусне разпореждане какво да мислят – чрез поредния копейкински сайт?
Само за справка на „човечността“ им на същите – когато един рецидивист, Орлин Гигов, преби приятелката си украинка и я изхвърли гола навън, се радваха и пускаха злобни шегички. Година по-късно той я уби. С бой. Мъртвата украинка се оказа, че доста забавлява копейките у нас. Доста майтапи по неин адрес се разнасяха из мрежата. Че някои дори хвалеха убиеца.
Това е нивото на „човечността“ им, това е нивото на всичко, свързано с тях. Та не се учудвате, че сме там, където сме – като държава, нито се учудвайте на все по-бързото пропадане. Дъно няма.
__________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.