Докато цял министър оставя „маловажните“ проблеми на МВР (като например как известен рецидивист е оставен да убие приятелката си; или как издирван за трафик се появява „някак си“ в България), за да проверява истински важните неща – като колчетата и маркировката на „Патриарха“, цялото общество се разделя на две, за да не му е скучно.
Понеже малко разделителни линии си имаме, та се набримчваме във все нови и нови; за удоволствие на некадърните ни политици, които освен интриги и разделение друго не могат да произведат.
За целта те си служат с цели армии от коментатори, „журналисти“, ръси-клишета-исти, анализатори и всякакви запълвачи на празно ефирно време.
Интересното е, че и политиците отричат тези да работят за тях (или поне за техните „каузи“), и работещите – и те отричат да са пристрастни.
Но нали… по действията ще ги познаете.
Стигнахме до това партии и партийни лидери да договарят колко от техните „на парче“ ще гласуват с тоя или ще излязат от зала, за да направят кворум за онзи. Продават си гласовете като пица на парче. Не се заблуждавайте, народът тук не играе никаква роля (та, не задавайте излишни въпроси).
Имаме партия, която е напът да се разпадне след няма и месец след изборите, на които се класираха както Дания се класира за Европейското деветдесет и втора.
Имаме „гласове“ от тях, които чакат да бъдат изтъргувани, а лидерите се боричкат помежду си.
Имаме съмнения за отстраняване на стари кадри от Движението за Свободи (ДС… и имаше и още една буква за благозвучие, ама не я помня), което е своего рода преврат. Старият шеф гледа; не прави нищо (поне така изглежда). Което може да значи или, че подкрепата му отвън е оттеглена, или че готви контраудар. Ще видим.
Големите победители в състезанието не искат да правят кабинет и само се чудят как да изклинчат, защото подкрепата им ще дойде от място, от което не искат. А от друго място – йок; вече никой не се връзва.
Имаме затихваща столетница и едни руски движими собствености, които най-много напоследък се бяха притеснили от конкуренцията на величията (която, изглежда, завяхва, та нямат вече притеснения и ще се върнат в руското шоу в българския парламент).
Имаме и затихващи медии, които отстъпват пред шумните и неграмотни пълнители на съдържание от социалните медии, които карат старите жълти вестници да изглеждат направо като The New York Times.
Имаме студия, пълни с хора, за които се знае, че са получили зелена светлина да са там и са направо абонирани да са там – срещу това да говорят каквото трябва за когото трябва, докато настойчиво да натъртват, че всъщност са независими експерти и анализатори.
Това е, което имаме като картинка към момента.
Някои избират да не се интересуват. Други избират да не вярват на медиите, а на пълнителите на съдържание, Facebook звездите, YouTube рицарите и „алтернативните“ гласове (които, по някаква страшна ирония, са все дълбоко неграмотни, но силно харесвани).
Трети се хвърлят с главата напред да вярват на „анализатори“, на които в скоро време ще започнат да им слагат имената на „спонсорите“ по дрехите, като на пилотите от Формула 1.
Това е, горе-долу, положението. А, да – и регионалното министерство „забрави“ да се заеме с казуса с „руската“ църква, както предложи прокуратурата; оставиха си я да си е „руска“. Нищо… може и МОЧА да върнат, както са тръгнали евроатлантиците.
А междувременно, всички таман току що откриват, че в София имало задръствания. Някъде откъм последните избори насам почнаха да го откриват; преди това трафикът беше песен. И за това, разбира се, знаем, че са виновни колчетата по „Патриарха“ и „тия новите, дето съсипàха София и окрадоха целата държава“.
И – за капак – имаме едно странно общество от „демократи“, които са вечно обидени на света, че не им е изпратил рицари на бял кон, че не им е изпратил съвършените кандидати. Те очакват някак си да им се случат нещата, без достатъчно (или никакво) мнозинство, но и без „мръсни“ коалиции; искат „чистота“ и не си дават сметка, че това ги обрича вечно да са в опозиция. А опозицията в България никой не я бръсне за пет пари. Но те си искат да им се случат нещата именно от тая жалка позиция. И когато кандидатите им се „омърсят“ с някоя коалиция, се сърдят и ни наказват всичките нас, като „не им гласуват на ония“. После се чудят кой съсипа държавата.
Весело е, хубаво е и отвсякъде се чува музика.
________________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.