Когато една информация липса в масив, достъпен за компетентните органи, все едно тая информация я няма.
Когато става дума за информация за съмнителни операции, сив сектор и пране на пари, да се съхраняват сигнали разследвания на хартия, е повече от абсурдно – безполезно е.
Това е все едно да имате Google пред себе си, но да предпочетете да се облечете, да хванете автобуса и да идете до библиотеката, където да прекарате четири часа в търсене на нещо, което иначе ви е на четири секунди разстояние или на четири клика разстояние.
Ако това е информация за курсовата ви работа по история, да речем, не е фатално. Но когато става дума за национална сигурност и сив сектор…
Пак ще си припомним едно важно нещо: прането на пари и съществуването на сив сектор лично ВАС ви ощетява, защото нормалните работодатели са притиснати, а онези, които „виреят“, са същите, които ви плащат жълти стотинки и „под масата“, а осигуровки – през крив макарон.
Да се върнем на темата по същество.
Ще дам един личен пример. Преди много, много години една френска банка ми предложи немислими условия за кредит; иначе казано – ми предложи да ми отреже главата до кръста с лихва, защото тогава ме бяха сложили в „неблагонадежден списък“. Защо? Заради тогавашния ми работодател, когото вие всички познавате, но за нуждите на този разказ, ще го наречем просто с един от прякорите му – Сисадмина На Държавата. Какво? Така му викат някои хора. Тогава, работейки в медия, свързана със СНД, се оказах в „неблагонадежден списък“, защото хората от отдела за оценка на рисковете им бяха направили проверката си и научили нещо, което по онова време дори аз не знаех.
С други думи отказаха ми кредит, предлагайки ми неблагоприятни условия (демек, сам да се откажа).
Няколко месеца по-късно вестникът, в който работех, фалира.
И, докато за научих за фалита в деня на фалита, заедно с всички други в страната, то онези от „оценка на риска“ на френската банка са знаели, защото си имат източници. Къде официални, къде – не. Но явно сигурни.
Подобна информация и „неблагонадеждни списъци“ в България има много и, ако моят случай е без значение, то има системни нарушители, които са заподозрени в дебела корупция.
И тяхното присъствие по разни списъци би трябвало да ги прави неблагонадеждни за правене на бизнес. Но някак си това не се случва.
Системата, която би трябвало да казва, че те са в „неблагонадежден списък“ е… на хартия; и липсва достъпен електронен вид.
В ерата, в която хората пращат туристи в космоса. Тук ни се обяснява, че технически това и онова не е възможно.
Ето и още едно мнение по въпроса. На Божидар Божанов, бивш министър на електронното управление:
„България е в сивия списък на FATF (международната организация, която се занимава с борбата с прането на пари). Това е директна щета за българския бизнес. Сивият списък значи повишен мониторинг и доброволна работа заедно с FATF за подобряване на мерките срещу изпиране на пари, а инвеститори и бизнес партньори го използват като индикация, че нещо не е наред.
Причините за попадането в сивия списък са комплексни, но една от тях е работата на ДАНС, където се намира финансовото разузнаване, водещата отговорна институция за превенцията на прането на пари. И тук не става въпрос толкова за усилията на служителите там, които заслужават уважение за професионалната си работа, а за институционалната роля на звеното и общата работа на агенцията.
Като кажем "реформа в службите", имаме предвид и това - България да излезе от сивия списък и да не се третира като "втора ръка".
Според мен финансовото разузнаване трябва да бъде извадено от ДАНС и да стане отделна агенция (дали към Министерски съвет или МФ е второстепенен въпрос), защото в ДАНС "не вирее" добре. Ще дам няколко примера.
Откакто е приет последния Закон за мерките срещу изпирането на пари, се предвижда да има електронна система в ДАНС. Това е 2018 г. Системата е внедрена и пусната в експлоатация едва преди 2 месеца. Това означава например, че увдомления за съмнителни операции са се подавали на хартия допреди 2 месеца. И че на ДАНС им липсва целия необходим аналитичен инструментариум да анализират и ограничават рисковете за пране на пари. Поисках от ДАНС информация за историята на внедряването на системата (goAML на ООН, която е като цяло добър избор). Проектът започва 2017 г. Моето разбиране е, че в ДАНС, както и в други силови структури, много по-трудно се внедряват информационни системи.
(Заради липсващата преди 8 месеца система не се приеха моите предложения за задължително изпращане на уведомления за съмнителни операции само по електронен път, без хартия)
Друг пример: ДАНС изготвят годишен доклад за мерките срещу изпирането на пари. Оставям настрана ужасния му външен вид но вътре има само общи числа. Поисках от ДАНС по-детайлни разбивки, за да можем да преценим дали са нужни нормативни изменения за конкретни по-рискови случаи. Отговорът е: "класифицирана информация" и "нямате необходимост да знаете". Не че има логика детайлни статистически данни да са класифицирана информация, но според мен това беше просто оправдание за реалната причина: че нямат такива данни.
Склонността на ДАНС да работи тайно, да свръх-класифицира информация и да не може да внедрява електронни системи, е една от пречките пред работата на финансовото разузнаване. По обективни данни то е много неефективно спрямо аналогичните звена в други държави, и една от причините е това къде се намира - в нереформираната ДАНС“.
____________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.