Коментар на талантливия български писател Недялко Славов. Той е носител на много национални награди за поезия и проза, сред които Национална награда за поезия „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“, Национална награда за литература „Христо Г. Данов“ за романите „Фаустино“ и „Камбаната“, Награда „Хеликон“ за нова българска художествена проза за романите „432 херца“ и „Камбаната“, както и множество литературни номинации. Последната му книга „Хабитат” се радва на огромен читателски интерес, а театралната пиеса по неговия роман "Камбаната" събира аплодисменти в храмовете на Мелпомена.
Моето поколение бе богоизбрано. Появи се на бял свят след месомелачката на Втората световна война. Живя в мир. Другото няма да го коментирам.
Добро, лошо – нищо друго няма значение, щом си жив. Относно свободата също няма да коментирам – който я иска, я постига.
Сега иде реч за друго. Не съм предполагал, че ще стана съвременник на войната.
На дните, когато народите като добитък се подкарват към кланицата на богатите.
Вероятно същото е било 1939 година. Вече разбирам ужаса на моите родители, който четях в очите им, заговореше ли се за война.
Господ да пази децата ни от тия ненаситни световни хищници!
И най-сетне да им въздаде своя гняв! И нека той да не е за сметка на добрите хора и техните невинни деца.
Това е, което мога да кажа като писател. Другото днес е книжна суета. Просто хартиено шумолене.
Заглавието е на редактора