Д-р Дария Бояджиева е единственият лекар в България в инвалидна количка. През 2014 година, по време на обучението ѝ по медицина, тя е диагностицирана с тумор в гръбначния мозък.
Налагат се няколко операции, които впоследствие я приковават към инвалиден стол. Това не сломява д-р Бояджиева. Тя не прекъсва следването си и през 2018 година успешно завършва Медицинския университет в град Варна. В момента е лекар в болница в град Бургас и е на финала на своята специализация по образна диагностика.
„Иска ми се хората да научат, че не е лесно да си лекар в България. Независимо какъв“, обясни д-р Бояджиева.
„След завършването се прибрах Бургас. Започнах да си подготвям документите. Основната ми идея беше да замина за чужбина. Докато чакам, отвори врати „Сърце и мозък“. Реших да опитам и дадох шанс на България“, каза тя.
„Специалността ми е образна диагностика. Притеснявах се как ще бъде приета. Затова бях притеснена. Второто беше как ще се справям с работата като лекар, тъй като не си студент и носиш отговорност“, уточни д-р Бояджиева.
Тя посочи, че се абстрахира от реакции на пациентите, защото работата ѝ е да се грижи за тях. „Имахме преди известно време случай след пътно произшествие. Едно младо момиче остана в количка. В един момент попитах колегите дали може да ида и да поговоря с нея. Тя все още беше в процес на осъзнаване. Обясних ѝ, че животът не спира и не трябва да се отказва. Болката отминава. Животът ще я поблъска, но трябва сама да открие пътеката си“, спомня си лекарят.
„Заради професията се чувствам полезна. Дава ми удовлетворение. Не се чувствам „половин човек“. Ти избираш как да реагираш на подобни коментари. Физическата битка е видима, но това, което се случва в главата ти, остава невидимо. Като лепнеш усмивка, всеки мисли, че всичко е наред. Надявам се да бъда възприемана като силен човек, но всеки има слаби моменти. Крия ги, защото ако те видят в това положение, ставаш – „О, горката“. Всеки иска да има своя слаб момент, но това е за когато си сам“, коментира тя.
„В България не мога да свикна със затвореното ни мислене. Трябва да харесваш това, което си. Ако сам не се харесваш… Радвам се, че мога да работя, колегите ми се доверяват. Това е важно. Трудно е да се възприеме лекар в количка.Надявам се след 5 години да съм спечелила битката за специалност. Надявам се да съм израснала още повече и да съм се надградила като характер и човек. Надявам се да бъда свързана с определението за добър лекар“, категорична е д-р Дария Бояджиева.