Александра била съпруга на император Диоклетиан и станала свидетелка на мъченията, на които бил подложен великомъченик Георги, и на чудото с изцеряването му от раните от изтезанията. Тя се убедила, че Бог, в когото вярва мъченикът, е истински и Той прави дивните чудеса за Своите почитатели. Затова признала, че това е истинският Бог и пожелала пред всички да изповяда вярата си в Иисус Христос.
Когато Диоклетиан научил за това неочаквано обръщане на съпругата му към християнството, което той години наред се стремял да унищожи, бил обзет от голяма ярост. Като не могъл да сдържи гнева си, императорът веднага издал смъртна присъда: главата на собствената му жена да бъде отсечена с меч. Докато отивала към мястото на наказанието, императрица Александра усърдно се молела. По пътя тя коленичила и тихо предала Богу душата си.
Свети Лазар бил родом от село Дебел дял, на 14 километра от град Габрово. Баща му се казвал Недко Енчов. Поради бедност на семейството Лазар още като момче отишъл в Мала Азия и се условил да работи като овчар у един местен ага, заможен турчин, в село Сома, недалече от град Пергам (днес Бергама, Западна Турция).
Като християнин обаче хрисимият и работлив овчар предизвикал омразата на някои хора, които започнали да го уговарят да приеме исляма. Лазар решително отхвърлил всички тези предложения да смени вярата си. Тогава онези пристъпили към хитрост и накарали една жена да се оплаче, че овчарят Лазар я задирял с лоши намерения. Лъжесвидетели потвърдили измислената история и затова невинният български пастир бил заловен и подложен на жестоки изтезания. Можел да се избави от тези обвинения и наказания, ако приемел да смени вярата си.
Но Лазар не можел и да допусне мисъл за подобна измяна на бащината си вяра. Затова накрая бил осъден на смърт и го обесили на 23 април 1802 г. Тогава мъченикът бил на 28 години, пише БТА.