Асен Шопов е забележителен български режисьор, доайен на гилдията с поставени над 150 пиеси, който на 91 години в този театрален сезон направи за пореден път „Коварство и любов” на Шилер на сцената на Народния театър „Иван Вазов” и предизвика отново бурните аплодисменти на почитателите. Асен Шопов е завършил актьорско майсторство и режисура в нашето висше театрално училище. По времето на тоталитаризма е преследван, заклеймяван и уволняван от властите, негови пиеси са сваляни от сцена, дори след негов спектакъл закриват театъра в Димитровград. Животът му е толкова интересен, че е абсурдно да бъде отразен и затворен само в едно интервю. Но пък всеки разговор с него, е комплимент за интелекта.
- Г-н Шопов, ако трябва сам да се представите, да си направите визитка, каква ще бъде тя?
- Ако не съм известен с работата си в театъра, то за какво и на кого да се представям? Работя вече 75 години в театъра с цялата любов, на която съм способен. Поетапно завърших първо актьорско майсторство, после режисура и… започна моето приключение в театъра.
- Защо посегнахте отново към „Коварство и любов”, след като преди 10 пъти сте поставял тази класика на Шилер?
- Защото се влюбих в тази изключителна пиеса от драматургична гледна точка. До днес пиесата говори за всичко, което преживяваме от сутрин до вечер в ежедневието ни.
- Съгласна съм за интригите и коварството, но къде е любовта?
- В сюжета на пиесата любовта е само повод да се покажат отвратителните неща в света – коварството, политическите интриги, злобата, завистта и т.н..Това, да поиска човек красотата, се оказва невъзможно. Театърът е строго субективно изкуство, което може да се хареса, а може и да не е така.
Сцена от "Коварство и любов" с великолепните актьори Валентин Ганев /вляво/ и Христо Шопов /вдясно/
- От направените от Вас прочити на „Коварство и любов”, кой ви е най-близък, съкровен, скъп?
- Всички са различни и са играни пред различна публика и в различно време. През 1978 година аз заведох това представление в Германия на Шилеровия фестивал.
- Защо не останахте там, не емигрирахте като приятеля Ви писателят Георги Марков?
- Поканиха ме в тогавашна Западна Германия, предложиха ми. Но за разлика от Джери, аз просто не мога да съществувам отвъд граница.
Ако това, което правя тук, е повод и основание да се срещате с мен, това ми е достатъчно да живея в родината си.
- Разкажете за отношенията си с писателя- дисидент Георги Марков? Толкова ли беше огорчен, та си тръгва от тук?
- С Георги Марков сме много били много близки, благодарение на общата ни работа в театъра. Трудно ми е да кажа, че е бил много огорчен, защото през 60-те години на м.в. той беше на гребена на своята признатост и известност тук. Беше в ловната дружинка на Тодор Живков, направи сценария на „На всеки километър”, филма „Мъже” и бе категорично изявен като писател с „Момичетата на Варшава”. Според мен, когато Георги Марков започна да отразява кривиците на реалността по онова време, просто му казаха: „изчезвай, защото ще те ликвидират”.
Председателят на САБ Христо Мутафчиев връчва "Икар" за заслуги на големия режисьор Асен Шопов
- А Вие как все пак успявахте да оцелеете след всички известни скандали покрай вашите постановки?
Дълга е тази тема. Като ученик през 1945-46 години си спомням как се потисках от зловещия надпис с червена боя на входната ни врата на къщата „тук живее народен враг”. Баща ми е съден от Народния съд. Накъдето и да тръгнех, тази родова история вървеше с мен. Но за щастие аз не се озлобих. Това ми струваше усилия.
- Какво ви провокира да се борите, да отстоявате себе си?
- Вярата, че аз съм. И подкрепата на хора като някогашната ми учителка по литература, която ме поощряваше да продължавам напред. Когато завърших театралното училище, спечелих един режисьорски конкурс за обучение в Москва, но не ме пуснаха, защото досието ми си вървеше с мен. Пратиха ме в Димитровградския театър като режисьор. Там първите две години направих може би най-добрите си представления – „Физици”, „Ричард 3”, „Майстори”, „Океан”, „За мишките и хората”, „Почивка в Арко Ирис” на Димитър Димов. Паралелно изработихме и „Грешката на Авел” и решихме точно с този спектакъл да се явим на прегледа на театрите, какъвто се правеше на всеки 5 години в столицата и участваха всички театри от страната. Пиесата „Грешката на Авел” е на Емил Манов, който е бил политкомисар на партизанския отряд, от чиято група беше партийният елит по онова време, включително и Тодор Живков.
- Защо тогава пиесата така е ядосала партийците, че чак са закрили театъра в Димитровград?
- Стечение на обстоятелства. По онова време се случи ужасна трагедия в Перник – срути се един производствен цех и уби хора там. А в пиесата имаше една реплика: „Бързи срокове – за три години, вместо пет и лоши материали”. Тя, изглежда по аналогия, вбеси партийните ръководители по онова време и лично Тодор Живков. Те вбесени напуснаха спектакъла и както е известно после закриха театъра в Димитровград, въпреки че хората от града бяха на моя страна. Така за пореден път станах удобна мишена за бой от страна на цензурата и властта.
- А защо Тодор Живков е свалил пиесата „Комунисти”, след която пък вашият приятел писателят Георги Марков емигрира?
- Пиесата „Комунисти” бе поръчана за написване на Джери и базирана на документи от архива на ДС. Тодор Живков прочете пиесата и я хареса, бяхме на едночасов разговор при него. Той дори сподели, че е вярно, че в полицията бият: „ бил съм там три пъти и на третия път бях готов да говоря”. Каква е истината един господ знае, но това разказа той. Благослови пиесата, представлението излезе, играха се три закрити представления.
- Но как, нали представлението е било свалено, забранено?
- Свалиха го комунистите в театъра, а не Тодор Живков. Единият от артистите в спектакъла беше партиен секретар, другият председател на комсомола, а третият на ОФ. Тримата искаха да уволнят Иван Кондов, който играеше ролята на полицая Гешев, който по сценарий произнасяше пророческата реплика за комунистите:
„Вие ще дойдете на власт и ще станете същите”.
Та истината е такава - представлението получи благословията на Тодор Живков и бе планирано да започне да се играе за 9 септември. Но тези трима мръсници си разиграха кариеризма си в театъра.
- Ще ги назовете ли поименно?
- Не.
- Преследван сте бил по времето на тоталитаризма, но защо после, след 1989 година, не застанахте в първите редици на новата революция?
- Тези комунисти, които ме атакуваха непрекъснато, след 1989 година станаха първи антикомунисти.
Един мой състудент, който през всичките години се занимаваше с мен и ми причиняваше какви ли не гадости, стана директор на Народния театър, плюейки всичко и всички от преди, правейки се на „демократ”. Къде да отида, според вас!
- Но поне сте свободен от зависимости?
- Така е, аз съм това, което правя. Мисля, че след 1989 година ясно ни казаха:
„Искате свобода, свободни сте да говорите и пишете каквото си искате, да ходите, където искате! Но…парите са у нас. А вие сте свободни!”
И досега не се разиграва нищо друго, освен тази формула.