Свети Зенон бил родом от Мавритания (днешните държави Алжир и Мароко) и живял през IV век. По това време християнството било разпространено из цялата римска империя, която обхващала и Мавритания. Зенон пътувал из разни страни с цел да получи по-добро образование и така пристигнал в Италия. Заселил се в град Верона, западно от Венеция. Усвоил много науки и станал служител на църквата във Верона. Жителите на този град видели добродетелния му живот, както и голямата му ученост, и го избрали за свой епископ.
По това време преследванията на християните вече били прекратени, но все още имало много езичници, които Зенон просвещавал със светлината на християнското учение. Освен това му се наложило да води борба с еретиците ариани (не признавали човешката природа на Христос). Епископът станал твърд изповедник на истините на православието въпреки гоненията, надигнати срещу православните от императорите Констанций и Валент, покровители на арианството. Зенон се потрудил много в полза на Христовата църква и се упокоил в мир.
Свети Василий живял през VIII-IX век и бил безстрашен защитник на почитането на светите икони. Имал смелостта да се противопостави с всички сили на императорите иконоборци по негово време. Доброто богословско образование и добродетелният му живот били причина да го изберат за епископ на град Парио на южния бряг на Мраморно море. Неговата непримиримост към императорите иконоборци обаче станала причина да бъде сурово преследван, неведнъж го изпращали на заточение. Той претърпял много мъки и прекарал години наред в лишения, далече от паството си. Но Василий, където и да го прокуждали императорите, никога не пропускал възможност да защити православната вяра. По Божия милост доживял до тържеството на православието в 843 г. и после се упокоил в мир, разказва БТА.