Между 2015 и 2021 г. нараства делът на домакинствата с разходи за цигари (до 44%). Нараства и интензивността на пушенето и средните разходи на едно домакинство за цигари. Това каза на пресконференция в София икономистът и изследовател към Българската академия на науките (БАН) д-р Димитър Събев, позовавайки се на данни на Националния статистически институт (НСИ), използвани за изследване за тютюнопушеното в България. Събитието е част от журналистически пленер в София за контрола на тютюна, организиран от Коалиция за живот без тютюнев дим и фондация “БлуЛинк”. Според данни за посочения период, в който се изключва 2020 г. заради пандемията, намалява реалната цена на цигарите. С нарастването на доходите на хората нараства и възможността да си купуват цигари и те пушат, коментира Събев.
Отчита се, че богатите хора в България пушат повече от бедните. България е страната, където има най-висока смъртност, провокирана от тютюнопушенето, заяви Събев, позовавайки се на данни на Global Burden of Disease Database. След нас по този показател е Сърбия.
В проучването се засяга темата за акциза и потреблението на цигарите. Доказано е, че увеличаването на акциза и оттам цената на цигарените изделия е един от най-мощните фактори, които водят до намаляване на тютюнопушенето във всяка една страна, каза д-р Гергана Гешанова от Коалиция за живот без тютюнев дим.
До 2009-2010 г. потреблението на цигари в България е много високо. В един момент тогава се прилага амбициозна акцизна политика от тогавашния финансов министър, който в рамките на две години вдигна акциза върху цигарите с около 100%, коментира Събев. По думите му това е довело до ръст на цената на дребно на цигарите, което доведе до спад на отчитаната консумация, добави той и обяви, че точно тогава акцизите са „замръзнали“. Десет години акцизите върху цигарените изделия бяха на практика непроменени и това доведе до едно плавно нарастване на консумацията, обясни още експертът. „Ако прилагаме по-високи данъчни ставки, ако вдигнем данъците, всъщност консумацията ще намалее“, заяви той.
Икономическият парадокс при тютюнопушенето е най-очевиден – цялата икономика в крайна сметка се базира на идея, че хората обменят блага, най-общо благо, при тютюношушенето хората дават пари, за да получат вреда, коментира Георги Петков от Института за изследване на населението и човека към БАН. Основният фактор за пушенето е социалният – пропушваме, защото другите пушат, добави той. Пушачът запалва цигара и когато е под стрес, и когато му е скучно, и когато релаксира, каза експертът. Според д-р Маша Гавраилова от Коалицията за живот без тютюнев дим и “България без дим” това е зависимост. Тя счита, че контролът върху тютюнопушенето е "разкъсан" между институциите и между отделното законодателство.