Две тежки грешки: 1. „Никой, който е с всичкия си, не би го следвал това, та те са много малко и са, като цяло, много зле“; 2. „Дори да го следват, ще се откажат, ще им дойде акълът, тогава ще ги приобщим“.
По първата точка няма какво особено да се каже, исторически справки – колкото искате; Хитлер е нелош пример за това как „никой не би го следвал, много са слаби тези“.
По втората точка. Хм…
В момента светът е разделен на най-ясно разграничените ДВА лагера, точно както и България е разделена на най-ясно разграничените два лагера. Както в Америка са Тръмп и нормалните, в Бразилия са Болсонаро и нормалните, в света са доброто vs. лошото, „за русия“ и нормалните.
Та, да видим България. Двата лагера са разделени от пропаст, вече не е просто разделение, а е разделението на разделенията. Трудно могат да бъдат намерени допирни точки, защото на една част от нас трябва да се наложи „да намерим допирни точки“ с хора, които си мечтаят ние да сме в Белене или да сме мъртви. Няма как точно да стане това намиране на „допирни точки“.
Докато ние не ги харесваме особено и сме готови да им се подиграем, но все пак бихме искали и те да живеят по-добре в една по-добра България, то те искат просто да ни убият или пратят в Белене, където да умрем бавно. Има разлика, нали? А „по-добра България“ далеч не им е приоритет, те искат всички да са в блатото, за да няма на кого да завиждат. Справка – 1944 г.
Така че разделението руди глухота. Каквото и да кажем, каквито и доводи да извадим, колкото и пъти да им казваме, че техните нефелни „лидери“ ги лъжат, те ще ги следват, само заради надеждата, че ще вземат властта, за да ни унищожат. Това им е цел номер едно. Слугуването на кремъл – цел номер две.
Говоренето с/на тях е загубена кауза. Тук следва само и единствено еволюцията да си свърши работата (а тя е бавна), революция в мисленето е немислима.
Другите, на които можем да говорим, са хората, които, така или иначе, са дарени със зрение и слух, ум и логика; те знаят какво се случва и могат да оценят случващото се. На тях можем да говорим, но всичко вече е казано. На английски има пословица: preaching to the choir, буквално: „да проповядваш на певческия хор“, ще рече: да проповядваш на певческия хор в църквата; с други думи: те ЗНАЯТ съдържанието на проповедта, ЗНАЯТ за какво става дума, няма нужда да им повтаряш нещото, което до болка добре познават.
И какво ни остава?
На кого да говорим?
За какво да говорим? Едните са глухи, а другите знаят всичко, което има да се знае? И всичко е въпрос на числа – кой ще набере повече „числа“ пред урните. И тук започва мрънкането как „демократите“ не са съвършени, а демократичната общност в България явно е от принцове и принцеси, целите в бяло и искат и политиците им да са такива, така че – с погнуса – не гласуват за никого.
Докато онези, копейките, те нямат задръжки; техните „лидери“ ги лъжат в очите, те осъзнават рано или късно и пак гласуват за тях, с надеждата, че ще има Белене и народен съд. Колкото и пъти да ги хващат в лъжа, пак ще гласуват за тях.
Хитлер в началото са го пренебрегвали, пренебрегвали, пренебрегвали. Смеели му се. Той бил една смешка. Нищо повече, нищо сериозно.
После са го арестували и затворили, но им дожаляло и го пуснали. Не вярвали, че може да е особено опасен. Но той не се отказвал, работил си по неговото си „дело“. Имало и други киселяци, които искали да си отмъщават на целия свят, които започнали да му помагат, и се обградил с тях. Накрая накарал и много бизнесмени да го подкрепят, лъжейки ги, както лъжел и електората. Германия била икономически и социално много зле, хората търсели кого да набедят за собствените си несгоди, а той им предложим точно това – да има кого да сочат за виновен, обещал им и брутална саморазправа.
Останалото е история.
И тогава смешката престанала да бъде смешна.
Болшевиките били слаби в България и не е имало особено голяма надежда за простоватата им идеология. Българите тогава са били горд и достоен, смел народ, не са приличали на руснята по мързел, лъжи и престъпност, болшевизмът не им е бил близък. Той им е бил наложен с насилие по-късно (и тогава и българският народ е станал… друг).
Но е бил нужен ЕДИН предател – военният министър ген. Иван Маринов, който да докара руския ботуш тук. Ето как:
„Важно е да се запомни ето тази хронология на събитията: България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия и иска примирие от САЩ и Британия. Още на 5 септември правителството обсъжда решение за обявяване война на Германия. Само че ето точно тук се появява съветският агент – тогавашният военен министър ген. Иван Маринов, който спъва общественото обсъждане и го забавя със 72 часа. През това време от СССР заявяват, че явно сме все още с нацистка Германия, щом не обявяваме война и Червената армия идва тук. Откъдето още не си е тръгнала…
По-късно става ясно, че ген. Маринов е съветски агент и вече е обсъдил с Кремъл това „забавяне“, което е позволило на СССР да обяви война на България“.
Разбирате ли как ЕДИН предател е бил нужен, за да се завърти колелото. После са дошли обратно в България другите предатели – Вълко Червенков, Васил Коларов и Георги Димитров – които не биха могли да свършат злината без помощта на Иван Маринов малко преди това.
Междувременно – за да няма и съпротива, защото руснаците вече са яли дървото от български герои, като например генерал Колев и неговите безстрашни български войници – българската армия е била изпратена от предателя далеч, да се сражава срещу вермахта. А тук… тук оставили оголено, ватенките да влязат „на парад“ и да завземат. После си е било „тяхно“.
Един дори е бил достатъчен…
Подценяването на комплексари с мания за величие, обградили се с други комплексари с мания за величие, задружно движени от алчност и арогантно самолюбие, незадоволени от живота, с някакви тежки епизоди от детството и младостта, търсещи абсолютна власт и абсолютно подчинение, готови да пожертват народа и страната си, готови да се продадат на садистични диктатори, ако самите те не успеят да станат такива, за да получат поне малко от тяхната власт….
… подценяването на такива не води до нищо добро. Дори да не стигнат до това, което са намислили, могат да направят много необратими поразии по пътя си.
Дори ЕДИН убит от „кафявите ризи“ ще е трагедия, дори ЕДИН погубен живот ще е трагедия. Дори едно дете, нападнато от „кафявите ризи“, защото е проявило мнение, обратно на тяхното, ще е трагедия.
А в българския парламент е пълно с глухи и слепи, взимачи на заплати и сглобяващи лични тарикатлъци, които не смятат, че това е проблем, въпреки че се случва под носа им и въпреки, че те са онези, които имат властта да го пресекат. Те не смятат, че руска партия в българския парламент е проблем. По време, когато онази „държава“ ни е обявила за неприятелска и когато води унищожителна война с партньорите ни, заплашвайки да я поведе и с други… примерно с нас.
Ние биваме отново продавани и предавани отвътре. Колко време им отнема, според вас, да носят на губернаторката тайните, които им се споделят по комисиите, в които членуват? Ден? Час? По-малко? А онзи на Дондуков? Според вас на петата или десетата минута от получаването на новите изтребители ще е с подробен техен план – с тайните им, с чертежите и със снимки – на килимчето пред Мутрофана?
Защо, според вас, тия американски самолети още ги няма? Пазят си тайните американците, затова. И докато руските агенти управляват и имат достъп до самолетите, самолетите ще си останат на картинка.
Толкова ни имат доверие.
_________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.