Свети Лъв бил един от най-големите защитници на православната християнска вяра през V век. Родил се и израсъл в Италия, той се отличавал с добро богословско образование и висока нравственост.
От ранните си години Лъв се посветил в служба на Бог, а след смъртта на римския папа Сикст ІІІ в 440 г. бил избран за епископ на Рим, който още от първите християнски векове се наричал и папа. Като добър пастир той се грижел за повереното му духовно стадо, давал му пример на силна вяра и чист живот, като ревностно го защитавал от външни и от вътрешни врагове, т.е. от противници с друга вяра или дори от властта, макар християнството да било вече държавна религия, както и от християнски ереси.
Много важен е неговият принос в борбата срещу ересите и особено срещу монофизитството (което признавало у Боговека Иисус Христос само една природа - божествена). Решително подкрепил работата на Четвъртия вселенски събор (451 г. в град Ефес), като изпратил четирима делегати с пространно послание, в което с пълна точност потвърдил вероизповедта за двете природи на Богочовека Христос. Така се постигнало осъждането на еретика Евтихий и възстановяване на православното учение, пише БТА.
Но ужасно бедствие застрашавало Италия по негово време. Рим последователно станал цел на завоевателните походи на хуните и на вандалите. Хунският вожд Атила, наричан "бич Божи", нападнал Италия от север и отивал с войската си срещу Рим. След усърдна молитва към Бог папа Лъв излязъл с римските сенатори да посрещне страшния вожд и го помолил за пощада. Атила, силно впечатлен от пламенната и искрена реч на светителя, обещал да пощади цялата Римска област. След три години пък вандалите нападнали от юг и само умелите преговори на папа Лъв с техния крал Гензерих отново спасили Рим от погром.
Свети Лъв се упокоил в мир в 461 г.