„Освен това не забравяй, че съм комунист. Долу буржоазията! Има ли човек на света, който да ме е видял да работя, когато мога да си го спестя? Не. И не само, че не се преработвам като вас, глупаци, а и крада, просто, за да покажа, че съм независим.
[…]
Е, за отмъщение намерих начин да му крада млякото.
[…]
Не че исках да го пия, защото – нали разбираш – аз мразя мляко; но въпросът е в принципа“.
~ Джордж Оруел, Down and out in Paris and London (1933 г.)
***
Напоследък ми се върти един въпрос: Радев какво работи, освен сезировач на Конституционния съд? Сезира го за какво ли не. Обикновено по линия на нарушените руски интереси.
Та, какво, какво друго?
Часпромче, нещо? Подготвя си партията. Как беше… „Движение 8 март“…? Не. „3 март“, грешка…
Вдига шум и пушилка с рекламна цел?
Дори няма да задълбавам в появилите се напоследък слухове за корупция в президентството или да коментирам рушветите на „съветниците“ му и „схемите“, които се говори, че въртят; нито словосъчетанията „дави се в корупция“ и „преяде от алчност“. Може и да не са верни.
¯\_(ツ)_/¯
Но ми е странно, че точно КС реши да не уважи. И че точно Нинова реши да послуша.
Нали уж се джавкаха с Нинова? Или той си е решил да не се появява на клетвата така или иначе и се е знаело отдавна, а сега Нинова просто (знаейки, че той няма да отиде) е използвала момента, каза му ПУБЛИЧНО да не ходи; и той – като не отиде – изглежда все едно е било заради нейната „заповед“.
Не бих се учудил, Нинова изглежда като стратег, в чиято торба с трикове има много ловки хватки.
Което прави думите на Пеевски отпреди 3 дни зловещо пророчески:
А може да не са „пророчески“, може да поназнайва нещо от кухнята?
Днес каза още нещо по темата:
„Пеевски бе категоричен, че решението да не присъства на клетвата на двамата конституционни съдии не е на президента, а на Корнелия Нинова. По думите му тя сама е разказвала в кулоарите на парламента, как го е завела в президентството, как го е взела с мръсни кубинки и го е направила президент, за което съжалява, защото той бил наказание за България“.
…
И аз не виждам нищо чудно, че „проекти“, които аз намирам за изцяло руски – от Израждане, през Слави-партията „И Така Нататък“, до столетницата на милионерите-социалисти – са на страната на президента в този случай.
А защо написах, че „ми е странно, че точно КС реши да не уважи“? Защото в последно време този КС бе за него нещо като спасителен пояс за какво ли не. Но дали разтрогването на любовта и доверието не се крият в ето тези думи на Йордан Иванов:
„Начинът, по който бяха назначени конституционните съдии от президентството – Янаки Стоилов и Атанас Семов, се случи с прессъобщение, ето това е непрозрачно“.
Заглавието на статията е „Депутат от ПП-ДБ: Президентът е този, който назначи конституционни съдии непрозрачно!“
От нея: „Нашата номинация бе съдия Белазелков, носим отговорност за нея. Не видях нито един аргумент по същество за него. Ние носим отговорност за него. ГЕРБ носят отговорност за тяхната кандидатура“.
„Парламентът е най-прозрачният орган на управление в България. […] Имаше прозрачно и публично изслушване“.
„Начинът, по който бяха назначени конституционните съдии от президентството – Янаки Стоилов и Атанас Семов, се случи с прессъобщение, ето това е непрозрачно“.
…
Може би сега вече я няма любовта и доверието, по простата причина, че „наште хора“ ги няма. А лафът „наште хора“ е рожба на онова време, по което милеят и гаснат от умиление и носталгия русколюбците, наредили се на клона на путинската доларова ласка. На клона, на който очаквам да кацне и „Движение 8 март“ на гусина със зелените чорапи.
Това е клонът, на който всеки, който обича да яде, но не обича да работи, се готви да кацне, а ако вече е кацнал – се готви да си брани позицийката там и да изритва всеки новопоявил се хрантутник. Клонът на русофилията и менте „патриотизЪма“, който все на руски патриотизъм го избива.
Губернаторката Мутрофана я виждам в ролята на жури (нещо като България търси талант, но във формат „русия търси полезни идиоти и местни гов**яди“). Пред нея се чекнат и напъват да блеснат с талант изрожденци, зеленочерапски, столетниците на курнела, самата курнела, Маяма, „И Така Нататък“, имаше и един проект на Дж. Ф. Кенеди, но не му помня вече името.
С други думи, много са.
И скоро (особено с наближаването на изборите за Европарламент) ще започнат осминафиналите, четвъртфиналите, полуфинала и т.н. – на пряка елиминация. Искам да кажа, че скоро ще започнат мазните борби с мръсни хватки. Ще се плюят, ще се обвиняват в евроатлантизъм и американска агентура, ще се слагат повече на Мутрофана, ще се мятат на амбразурата, заклеймявайки Брюксел и Вашингтон, разсипниците на тутраканската селищна система…
Въобще, битката за доларовата ласка на малкия голям мужик с обувките на платформи ще е грозна, ще е кафява и ще е скоро.
Но засега са на една страна, заедно. Поне така изглежда.
А… помните ли с какво започна серията сезирания на КС от страна на президента? Когато държавата най-после изтръгна Росенец от ноктите на руснаците и си върна контрола над собствената си територия…
… тогава „българският“ президент сезира КС за тази „несправедливост“.
А колкото до демонстративното отношение… също не е за първи път. По време на клетвата на новия кабинет, миналата година, стана и излезе, без да чуе химна на България. Химна на България. Преливащ от патриотизъм, нали? А малко по-късно негови симпатизанти въргаляха българското знаме на пода в една църква, където го занесоха за осветяване (покрай сагата с пилона в Рожен), но не се сетиха, че то – самò по себе си – е светиня и не може да се въргаля по земята. После знамето взе да се къса и цапа, както бяха предупредени, че ще се случи, но на тях им трябваше нещо „патриотично“ за през лятото, а и не обичат да слушат чуждо мнение. А и те толкова си могат. Прочетете отново интро-текста от началото:
„Освен това не забравяй, че съм комунист. Долу буржоазията! Има ли човек на света, който да ме е видял да работя, когато мога да си го спестя? Не. И не само, че не се преработвам като вас, глупаци, а и крада, просто, за да покажа, че съм независим.
[…]
Е, за отмъщение намерих начин да му крада млякото.
[…]
Не че исках да го пия, защото – нали разбираш – аз мразя мляко; но въпросът е в принципа“.
~ Джордж Оруел, Down and out in Paris and London (1933 г.)
___________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.