„Защо?“ е въпросът, на който ще се спрем за най-кратко.
Защо? Защото носи изгода – за империята на злото от североизток е начин за прокарване на интереси и разклащане на ЕС отвътре, а за местите им гов***ди е начин да си докарват пари с почти никаква работа (което напълно ги устройва, имайки предвид количеството им талант и умения, които са обратнопропорционални на алчността им).
„Как?“
Имайки предвид, че аудиторията е разделена на слоеве и техните „цели“ не са от най-високите етажи, може да се предположи, че загатването, намекването и фините манипулации не са в торбата с трикове, след като черепната преграда за преодоляване е толкова дебела и така непробиваема.
Значи им трябват директни послания, които да „танцуват“ по нервите на електората. Демек, да им влияят на емоциите. Защото те взимат решения, базирани на емоциите си към момента.
Размисъл… е нещо, което изисква база данни в мозъка, натрупани знания и умения за разпознаване на модели (било поведенчески, било социални, било още по-големи или по-малки).
Разпознаването би им помогнало да разберат, когато ги манипулират. Но базата липсва и решенията се взимат на база моментни (моментни—това е важно!) настроения.
Затова и с приближаването на избори се налива масло в огъня повече. През цялото останало време ги поддържат изплашени и разтревожени, но с идването на избори… става страшно.
Лятото идват Евроизборите. А и всички „партии“ все още живеят с надеждата, че „сглобката“, както я наричат, или коалицията-не-коалиция и т.н. ще се разпадне и ще им се случат нови извънредни избори, които да ги намърдат на власт.
Затова и се говори за забрана на „Аз съм българче“ и „заливане с мигранти“.
С наближаване на 3 март пак ще се заговори за националния празник, около 24 май – пак, лятото ще плашат с гейпаради, а през цялото време ще „умираме“ без руски газ и диаманти и путин все ще ни напада, щото вече сме приятели с еврогейците, ама СЪЩЕВРЕМЕННО и ни е голям приятел и много ни обича, и е радетел за българо-съветска дружба, нищо, че иска да ни напада (което пък е съвсем оправдано и е „прав“…)
Дисонанс? Да.
Проблем? Ни най-малко.
Днес те казват: ние никога не сме твърдели, че путин ще превзема Киев за три дни или че въобще ще ходи там.
Дали си спомнят какво говореха през 2022 г.? Вероятно, да, но избират да не мислят за това, а и си вярват, че контекстът на събитията е различен, но – успокояват се те – ние сме прекалено тъпи, че да го разберем, затова не си правят труда да ни го обясняват, ами просто казват (за да е по-лесно за нас – тъпите), че е лъжа това и толкоз.
Не си позволяват да се замислят за това колко и КАК е различен контекстът, защото усещат, че и те не го разбират, но това също не ги тревожи.
Положението е: нашите срещу вашите и толкова. А „техните“ винаги са прави в техните очи. Може би помните – партията е права, дори когато греши…?
Нищо не се е променило оттогава.
…
Какво знаят те за християнството?
Че е помогнало на българите да се запазят по време на турското робство. Добре. Но нещо друго? А и как това се смесва с мита, че хем християнството ни е запазило, хем руснаците са ни спасили – иначе сме щели да говорим днес на турски и да се казваме Хасан и Мохамед?
Първо – казват – християнството ни е запазило 500 години. Добре. Но след това казват, че сме щели да се казваме Хасан днес, ако не били руснаците. Е, как? Нали християнството ни е запазило 500 години? Какво… точно – тия, последните няколко години ли е щяло да спре да ни запазва? Няма логика, нали?
А и казвайки го, поставят руснаците над християнството като „спасители“. Малко грозно…
И сега виждат в русия и руснаците най-големите закрилници на православието и християнството, като цяло. Пълна глупост, разбира се, защото руският поп от КГБ, който се има за патриарх, а е най-обикновен руски олигарх, благославя войната, отлъчва всеки свещеник, който иска мир (!!!!!!!!!!!), благославя ракети „Сатана“ и назначава други хахо-попове, които говорят за „Генерал Христос“, обслужвайки интересите на войнолюбивия провалил се клиничен експеримент на обувки с платформи, който обитава кремъл.
...
Да се върнем на въпроса какво знаят те за християнството. Че е помогнало на българите да се запазят по време на турското робство и толкова.
Добре, но християнството е световна религия и не се свежда само до българи vs. турци в рамките на Османската империя. Това е религия на 2000 години и в нея има много повече от запазването на българите.
За тях е достатъчно да знаят, че дядо им (робът) е бил освободен с помощта на Бог и руснаците. И така – Бог и руснаците в главите им са сходни. Е, не… чакай малко… те няма да кажат, че дядо им е бил роб, макар много да държат на робството, но като цяло дядо им е бил, ако не войвода, то поне четник. Те ще кажат, че другите са били роби, а те са потомци на славни бунтовници, но като цяло сме били роби (не те, де… ще държат да подчертаят за трети и четвърти път!). Още един дисонанс, нали? Изскачат в цялото им светоусещане като пуканки.
Но за християнството нищо не знаят. За тях да помагаш на ближния е равно на това да си мухльо и загубеняк, но си държат на това, че са християни. Да направят някоя далаверка и да отмъкнат от служебната нафта – няма проблем. Мечтаят синчето да се изучи и да иде в някоя партия, за да може да направи фирмичка и да „точи“ еврофондове. Но са християни. Псуват просяците по улиците. Но са християни.
По същия начин държат и на семейните ценности, които – за тях – не изключват имането на любовница, изневерите и от време на време шамаренето на жената и детето.
Защо мислите, че вярващите в правотата на една „църква“, която проповядва „Генерал Христос“ и благославя „Сатани“, няма да повярват, че ще им забранят „Аз съм българче“?
Че дори по пет пъти на ден целият Министерски съвет да му се обажда на индивида Х лично и да му казва, че няма да го забранят, той пак ще вярва в друго. Защо? Защото иска да го вярва. Пасва на наратива на любимите му пропагандисти. Но все пак… защо?
Защото, както видяхте в началото на този текст, те взимат решения, базирани на емоциите.
Те обичат да мразят цивилизацията. Тя им напомня, че не са съвсем част от нея. Могат да станат, разбира се, но това ще им коства усилие. Те не са по усилията.
Докато омразата е безплатна, мотивираща, запълва им времето, дава им оправдание за собствените неуспехи и най-вече… не им коства усилие. Всъщност не е „най-вече“ това. Най-вече е другата точка: дава им оправдание за собствените неуспехи.
Колко по-лесно се живее, ако вярваш, че не си виновен за своите неуспехи, не е причината в това, че си необразован, че нямаш желание да се образоваш, че не работиш, а и нямаш желание…
Много по-лесно се живее, вярвайки, че успехите ти са откраднати от теб от някакъв световен заговор.
И пропагандаторите им подаряват именно това – подаряват им фантазията, че някой им е откраднал успехите, докато североизточната империя на злото им е представена като защитник на „ценности“, която ще им достави успехите на тепсия.
Детинско? Смятате, че е детинско? Може би, но вижте успехите на тази пропаганда. Не можеш да разглеждаш тези успехи като нещо самостоятелно, което живее извън контекста на убитото образование, на смачканите духовни елити, подменени с агенти, облечени като попове, на инфилтрираните навсякъде лъжци, проповядващи фалшива история – от училищата и университетите до медиите, на страхливите писатели, които са подменили истината с удобни постове в някакви си съюзи, където им тече заплата, и се обаждат само колкото да плюнат тук и там и да покажат колко са раболепни пред путинската пропаганда (и колко са изостанали като хора, като „писатели“ – да не говорим). През десетилетията назад е било „безопасно“ да обичаш русия и кремъл. По навик, те си ги обичат, „да не вземе да стане нещо…“.
Затъпяването на инстинктите на тая тълпа е стигнало дотам, че когато имат по един телевизор във всяка стая (а този 42-инчов телевизор им струва 1/3 от заплатата, че го взимат и на изплащане), твърдят, че живеят по-лошо отколкото когато трябваше да заделят пет заплати и да чакат с връзки да си вземат ЕДИН телевизор. Примерът е много елементарен и битов, но приложим на всички нива.
И, ако си спомняте – деветдесетте нямаше русофили. Всеки искаше американски филми, книги, дънки, дъвки, хамбургери, немски коли и японска техника. Тогава споменът за „руското“ беше още пресен и още миришеше от него, та никой не го искаше.
Мина време, позабравиха…
С идването на путин на власт кагебейците започнаха новия/стар тип пропаганда, която да заличи наченките на любов към свободата да ги накара да я намразят (първо – да се страхуват от нея и след това да я намразят).
Тази пропаганда се разля във всички държави-сателити.
Днес унгарците (!!!) дори стават про-руски.
Поколението на Прехода у нас явно е очаквало, че с Демокрацията ще дойдат американците (или извънземните, кой ги знае…) и ще им дадат на всички по един куфар с пари и че всички ще са равно щастливи.
Демек, представяха си онова, с което руснаците ги лъжеха преди, че ще го получат от американците. Всички равни. И рай на земята. Те друго не знаят. Знаят само „някой да дойде и да ги оправи“, „да им даде“, „да им донесе“. Някой…
Оказа се, че демокрацията е нещо, за което се бориш и нещо, за което работиш. Ти. Лично.
И днес са недоволни. И пак гледат към ония, които им обещават (лъжат) светло бъдеще и всички да са равни. Направиха кръгом и се върнаха обратно.
Чакайки Годо… да станат „по-добре“, докато не правят нищо.
Първо ги караш да вярват в небивалици, след това ги принуждаваш да вършат ужасии – да се отричат от свободата си и от свободата на децата си.
Така работи пропагандата.
И се оказва, че свободата и „подобряването“ трябва да станат ВЪПРЕКИ волята на народа. Нещо невъзможно. Тоест, трябва да изчакаме природата да свърши своето и да се надяваме следващите поколения да са по-адекватни. Но пък те са възпитавани от професионалните роби, та…
… не чакайте със затаен дъх.
_______________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.