Много е объркващо да се опитваш да обясниш каквото и да е на човек, който отказва да има когнитивни способности.
На практика, това представлява разговор с индивид, който вижда буца засъхнала кал, и възклицава: „какво красиво кюлче злато“.
Очевидно е, че – щом чак дотам е стигнала самозаблудата – разговор не може да се осъществи, защото вие вече не разговаряте с човек, а с проявление на болестта му.
Връзките в мозъка, които взимат вече съществуващата информация, добавят към нея нова и след това създават заключение, на база опит и размисъл…
… не сработват.
В случая на много поклонници на сектата на русофилството, тази прекъсната връзка е доброволно прекъсната. И на базата на този дефект се гради цялото им светоусещане.
Чета, че било грях, че са посегнали на паметника на съветската армия. Забележете – на съветската.
Съветският съюз е бил враг на религиите, подигравали са се на Бога и са преследвали (и нерядко убивали) не само поповете, но и миряните, ако са упорствали да се черкуват.
Но ето, че днес има икони на Сталин. Не е шега това, да, има икони на Сталин. В русия. В България пък съветските люде твърдят, че Бог ще накаже махналите паметника на съветската армия – армията на най-атеистичната държава в света.
Логика? Не. „Какво красиво кюлче злато“.
Също така приписват на българомразеца граф Игнатиев „чертаене на български национален идеал“. Човекът, който през 1870 г. лично настоява българските владици да бъдат заточени, за да се спре процесът на единение на българската нация и църква.
Цяло десетилетие българите се борят да имат църковна независимост в рамките на Османската империя. Султанът в един момент склонява. Издава ферман за независима Българска екзархия.
Това става в 1870 г.
Същата година Игнатиев, който е консул в Цариград и когото наричат „вице-император“, заради голямото му влияние върху политиката на султана, решава, че такава самостоятелност на българите е пагубна за интересите на русия и взема „мерки“. Дали той решава или му нареждат да „реши“, не е ясно, разбира се, но резултатите са…
… две години прекарва в убеждаване на султана да отнеме независимостта на българската църква. С това спира и процеса на обединение на българската нация. Защото територията на независимата ни екзархия е обхващала над 200 000 квадратни километра и около 4 милиона българи. Независимата църква ги е обединявала всичките.
Но Игнатиев сипва отрова в душата на това обединение и през 1872 г. убеждава султана да заточи българските владици в Сибир. 21 януари 1872 г.
Под натиска на Игнатиев, руската църква обявява схизма срещу Българската църква.
Почти десетилетие по-рано пък предишният консул на русия в Цариград е издействал да изпратят българските владици в Диарбекир, защото още оттогава те са отказали да споменават руския император в молитвите си.
А през 1861 г. Раковски пише брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“.
За участието на Игнатиев в убийството на Левски няма да говорим сега, но не трябва да се забравя.
Тълпата, която си мисли, че буцата кал, която руските лъжци им завират в лицата, е злато, обаче е заревала за бюста на българомразеца Игнатиев, който беше бутнат от постамента вчера във Варна.
Същевременно, вярват, че Бог, когото комунистите мразеха, ще накаже онези, които са махнали паметника на съветската армия. И не виждат проблем в логиката си.
Ето защо е изключително елементарно за всякакви недоправени „политици“ да манипулират същата тая тълпа, контролирайки само и единствено емоциите ѝ, без да отдават и грам внимание на мозъка – тоест не им трябват факти, за да ги манипулират, а само зловредни скандирания и заплахи, че ще им бутнат „Шипка“ (което е нелепо, защото всички обичаме и тачим този паметник), че Еврозоната ще им изяде парите, че Шенген ще ги залее с терористи, че им крадат пенсиите (когато всъщност ги увеличават), че няма икономика и производство (когато данните на НСИ казват, че и двете вървят нагоре). И, разбира се – черешката на тортата – сега, имайки повече, имайки свобода, имайки спестявания, имайки по-добри пенсии, имайки по няколко телевизора и няколко автомобила, имайки лични апартаменти и вили, ходейки всяко лято на море в Гърция, са „по-зле“, отколкото по тошово време, когато чакаха по 15 години за скапана Лада и телевизорът струваше между 3 и 5 месечни заплати, а преди това трябваше и ДА ТИ РАЗРЕШАТ да си го купиш и да ти издадат бележка, че ти е позволено да имаш телевизор.
Ето защо четенето на книги е презентирано като мухльовщина в очите на електората, имането на интерес към изкуствата е смятано за слабост, достойна за подигравки, четенето на нормални медии е демонизирано и подменено с четене на фалшиви новини от сайтове за кемтрейлс и кремълски плюнки, чалгата е топ, щракането с пръсти е над мисленето в пирамидата на нуждите, имането на материални блага (които те заробват с кредити, за да си послушен работник) е много по-важно от имането на знания и умения, а учителите си мислят, че възпитанието е работа на родителите, докато родителите си мислят, че е работа на учителите.
Ето защо е всичко това…
… за да може когнитивният дисонанс да стане норма и затъпяването да пречи на хората да си зададат въпроса: „абе, аз нормален ли съм, да вярвам на тия тъпотии, бе?!“
Защото нефелните ни русколюбиви (а всъщност доларо-любиви и евро-любиви) „политици“ не могат да надскочат летвата на посредствеността. И за да са „отгоре“, им трябва масата да бъде сведена мно-о-о-о-го ниско. Трябва им тълпа, която да ги подкрепя, дори когато разбере, че са ваксинирани антиваксъри и спестовници в евро, които правят референдум против еврото; или че са милионери „социалисти“ и приватизатори на техноимпекси „социалисти“; или че са русофили, коленичещи пред губернаторката, ама са НАТОвски генерали. Или, че децата им живеят и учат в Америка, докато те обясняват как тя е някаква демонична сила.
Такива ми ти работи. Толкова за здравия разум и защо той така пречи на русколюбците в българската политика. Ето и защо е пълно например и с български попове, които величаят путин и русия и си мислят, че е „православно“ да се кланяш на съветски символи.
А колкото до това, че наричат бутането на бюста на българомразеца Игнатиев „вандалщина“…
… знаем, че за тях и бутането на Берлинската стена беше „вандалщина“. За тях най-голямата трагедия на 20 век не е Холокостът или избиването на цвета на българската нация, а разпадът на любимия им ссср.
_______________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.