След като пак се започна виенето на умряло, плашенето с имагинерен фашизъм, говоренето в абсолюти и крайности (те, комунделите, друго не умеят), стигнахме и до агресивното спиране на работата на парламента от шепа „депутати“. Агресивно малцинство, което притежава единствено врякането като „талант“.
Те са защитници на МОЧА. Така се пишат. Според мен са защитници на банковите си сметки, защото рублата може и да е евтина валута, но ако е с много нули, си им харесва – те веднага ги обменят в евро, нямат грижа.
Казват, че били представители на 1 000 000 българи. Лъжат. Както обикновено. Процентите им са жалки, дори събрани заедно. Имат „процент“ заради малкото гласували. Но да кажем, че наистина са „представители“ на 1 милион. Защо те ще спират важната работа на парламента, който останалите 5 000 000 чакаме да направи бюджет и Конституция?
Какви са те?
Какви ли…? Копейки, как какви. Шумно малцинство с талант и излъчване на счупена пощенска кутия, които друго освен да врякат не умеят. И залагат на единствения си талант.
И говоренето в абсолюти им помага да имат „позиция“ … „днес режат главата на паметника, утре ще отрежат вашата; днес бутат паметника, утре ще ви бутнат къщата“.
Къде е логиката в това – никой не знае. Знае се само, че фàща дикиш сред техните последователи и те сипват глупости с лопатата здраво.
Но понеже полемиката сега е „рушат паметниците“, да видим техните какво са свършили през годините назад. Ето един много образователен текст, който може би много от вас вече са видели, но определено си струва да се види от всички:
…
„Приятели, последните дни се изписа много за паметника на Съветската армия в София и неговата съдба. Построен като тотем на чужда армия, окупирала и безчинствала в България през периода от септември 1944г до декември 1947г.
Искам да напомня за отношението на властта, издигната и укрепена от тази армия към нашите, българските паметници. Издигани през годините, за да почетат героите, загинали за национално обединение и допринесли за изграждането на съвременна България.
Същата съдба сполетява и много храмове, крепили вярата и идентичността на народа през годините.
И така, нека започнем с малка част от разрушените български паметници и храмове в периода 1944-1989г. Разчитам да допълните списъка.
1. Мемориал на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София.
Открит е на 28 октомври 1934 г. от цар Борис III. Състоял се е от три големи мраморни стени, разположени във формата на буквата „П“, на които са изписани имената на над 3000 загинали от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Пред централната стена е поставен на пиедестал лъв, който държи картата на Санстефанска България с нейните етнически очертания. След деветосептемврийския преврат комунистическата власт премахва статуята на лъва. През 1979 година мемориалът е окончателно разрушен.
2. Паметник-портал на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен.
Построен е през 1927 г. по проект на шуменския архитект Кирил Рачев и e открит на 6 май. На основните мраморни плочи са били имената на повече от 2000 войници, подофицери и офицери, служили в полка и загинали за Отечеството. Монументът е съборен през 1957 г с решение на БКП.
3. Паметник на Ботев във Враца.
Изработен по проект на австрийския скулптор Густав Еберлайн, автор на уникалната статуя на Гьоте в Рим. Открит през 1890г на същия площад, на който 14 години по-рано са излагани главите на ботевите четници. Демонтиран през 1955 година след като подразнил Вълко Червенков.
4. Паметник на д-р Страшимир Дочков в Свиленград.
Български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, лекар. Завършва с отличие българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в Солун през 1894 година. Дипломира се като хирург, доктор на медицинските науки в Женева и след това Берлин. Създава здравни служби в 19 селища от околията на Свиленград и работи за водоснабдяването на града.
След смъртта му през 1936 година със средства, събрани от признателните граждани е построен паметник. Унищожен след 9 септември 1944 година. Веднъж хвърлен в река Марица, по-късно изваден, натрошен и отново хвърлен там. Костите му са били изкопани от гроба и изхвърлени на бунище, недалеч от гробищния парк.
5. Паметник на незнайния македонски четник в Благоевград.
Открит през 1933г. Статуя на четник от ВМРО на голям пиедестал, на който с метални букви е изписана годината на създаване на ВМОРО – 1893. Изработен е от скулпторите Пандо Киселинчев и Кирил Шиваров. След след 1944 година е разрушен.
6. Войнишкият паметник в Панагюрище
Издигнат в центъра на Панагюрище – срещу околийското управление. Преместен през 1933 на Горната чаршия поради промени в градоустройствения план. Демонтиран в началото на 1961 г с решение на Околийския съвет.
7. Паметник до гроба на Тодор Александров над с. Сугарево
Построен през 1924 година. През 1944г е разбит, а паметните плочи хвърлени в близкия дол. Разрушен е и водопроводът, направен от глинени тръби до близката чешма. Паметникът е възстановен през 1993г.
8. Църква "Всех Святих" в Русе
Построена е през 1898 г. по проект на Едуард Винтер. На 12 януари 1965 г. храмът е предаден на Градския съвет, а целият му инвентар е демонтиран и пренесен в църквата „Св. Троица“. На 16 април 1975 г. са извадени и пренесени костите на тримата доростоло-червенски митрополити, погребани във „Всех Святих“, а храмът е разрушен. Построен е в близост отново през 2012г.
9. Църквата "Света Богородица" в с. Яна (Софийско).
Построена през Х в. и разрушена през 1948 г.
10. Църквата "Св. Неделя", гр. Стрелча.
Построена през Възраждането и разрушена през 1969 г.
11. Църквата "Св. Николай" в с. Железна, община Чипровци
Построена през средните векове, разрушена през 1944 г. Била е паметник на културата и част от стенописите, свалени преди 1944г се пазят в София, в криптата на Александър Невски.
12. Манастирът "Св. Йоан Предтеча" в гр. Ахтопол
Системно поругаван и оскверняван след 9.IX.1944 г, напълно разрушен в средата на 60-те години.
13. Габровският девически манастир "Св. Благовещение"
Разрушен до основи през 1959 г.
14. Църквата "Рождество Богородично" в с. Голям извор, Хасковско;
Разрушена през 1981 г.
15. Църквата "Св. Димитър" в с. Пастух, Кюстендилско
Разрушена след 1944 г. Местен комунистически лидер използва камъните от храма, за да си построи къща.
16. Горнобанският манастир "Св. св. Кирил и Методий"
Част от Софийската Света Гора. Превърнат в казарма през 1945 г.
17. Манастирът "Св. Марина" край с. Каран Върбовка, Русенско
Превърнат в пионерски лагер
18. Раковишкият манастир "Света Троица", Видинско
Превърнат в застава на гранични войски
19. Църквата "Успение на Пресвета Богородица" в с. Попово
Взривена през 1953 г, по повод строежа на яз. Студена. Църквата не попада в чашата му и основите и стоят близо до ловната резиденция“.
___________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.