България плаща 44 млн. лв. всяка година – годишен данък към ЕС заради нерециклирани пластмасови опаковки. 44 милиона лева. Всяка година. Прехвърляйте си тази мисъл в главата, докато четете следващите редове. 44 милиона, за които – съм сигурен – че можем да измислим по-добро приложение от това да хвърляме като ненужен наказателен данък. Напълно предотвратим при това.
Идеята на този тип данъци е да накара хората и държавите да започнат да се отнасят по-добре към себе си. Нещо като глобите за неслагане на предпазен колан в колата. Предпазват те от самия теб. Единственият закон, който санкционира за лошо отношение към самия теб – коланите (и каските за мотористите). Нещо такова е данъкът за онези, които упорито не искат да се защитят от самоунищожителното си поведение на цапащи зверове, които развалят собственото си обиталище. Тровят го. Цапат го. Задръстват го.
Но понеже парите и отговорността са общи…
… ясно ви е –
не могат да стреснат никого. Ако отговорните управляващи и пишещите законите вадеха поне малка част от тези наказателни 44 милиона от собствения си джоб, сигурен съм, че досега щяхме да живеем в страна по-чиста и от Швеция. Но уви…
Над десет години Министерството на околната среда и водите бави въвеждането на депозитна система у нас.
Съжалявам, че започнах интродукцията си със споменаването на пари, но това – изглежда – е единственото, което прави някакво впечатление на мнозина у нас. Да не кажа, на мнозинството у нас.
Аз бих предпочел всички да се впечатляват от унищожителното въздействие върху природата и ТОВА да им е достатъчен стимул за действие, но тази ми фантазия е толкова далеч от реалната картинка, че няма накъде повече.
Та… прехвърляйте си тези 44 милиона, докато четете, и си представяйте какви неща могат да се направят с тях. На година.
Ще се повторя, а, ако трябва, и ще се потретя после: Но понеже парите и отговорността са общи…
Ако отговорните управляващи и пишещите законите вадеха поне малка част от тези наказателни 44 милиона от собствения си джоб…
…
Има едно сдружение, казва се „За Земята“; и там имат предложение как да се случат нещата. Ще се върнем на тях след малко. Преди това обаче се сетих за нещо друго.
Понеже споменах Швеция малко по-нагоре в текста… Швеция е държава, в която рециклирането е на такова ниво, че им се налага (чети внимателно сега!) ДА СИ КУПУВАТ И ВНАСЯТ БОКЛУК от други държави, включително Англия, за да имат „гориво“ за заводите си, които произвеждат енергия от горенето на отпадъци.
Швеция рециклира 99% от отпадъците си.
(!!!)
А сегашната им цел (за която им стискаме палци) е да достигнат 100%. И аз съм оптимист за тях. Отворих един техен правителствен сайт, за да съм сигурен, че цитирам правилните данни – и там се зачетох в историята на местен швед, който разказва за навиците си да рециклира. Човекът казва, че основното, което го мотивира, е мисълта какъв свят ще остави на дъщеря си.
И тогава една друга – мрачна – мисъл се стрелна: А-а-а-а… ма**а му! Тая работа, за бъдещето, съвсем не трогва никого в България. „Да се оправят!“ е по-скоро мантрата в главата на нашенеца, който вярва, че щом на него му е било кофти, значи и на следващото поколение трябва да му е, за да има баланс, иначе ще се чувства прецакан. Да работиш за това на следващите да им е по-добре не е идея, която лети наоколо. Та не съм оптимист.
Но, да речем, че си позволя да си помечтая. Ей така, за запълване на времето.
В Швеция си имат система за рециклиране, която е базирана (съжалявам, че разбивам малко романтиката, но) на пари. Да, да, знам, дори те не са чак такива идеалисти, че да се грижат за природата си напълно безвъзмездно, трябва им побутване и на тях.
(ако на тях им трябва побутване, на нас ни трябва шут.)
Имат си един машини, в които пускат пластмасови отпадъци и машините им пускат пари. В магазина една бутилчица минерална вода струва цената си плюс десет, петнайсет, двайсет евро-цента отгоре – според размера си – за опаковка. Това е в цената, няма как да не я платиш. Но, ако после пуснеш бутилката в контейнера, той ти възстановява парите за опаковка. Нещо като връщането на шишета от бира едно време. Може би си спомняте. Но автоматизирано.
Понеже подозирам, че може малко да сте се разсеяли за секунда, ще ви подсетя за две неща, докато си четете: 44 милиона губим на година; Швеция рециклира 99% от отпадъците си.
Продължаваме нататък.
Споменах сдружение „За Земята“. Та те са направили едно проучване, което гласи: „Всеки българин изхвърля (НЕ РАЗДЕЛЯ ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ) по 113 пластмасови бутилки годишно или четиринадесет пъти повече от средния германец, който изхвърля едва по 8 пластмасови бутилки на година. Това е така, защото в Германия действа депозитна система, която включва и сериозен дял (25%) оборотни бутилки за многократно пълнене. Над 50 страни по цял свят имат такива системи, които осигуряват 80-90% върнати и рециклирани опаковки. Така се слага край на безразборното изхвърляне на бутилки и кенове“.
Интересно, нали?
Има още. То не е така интересно:
„У нас пластмасовите бутилки все още са обичайна гледка сред природата: в горите, край пътищата, в градските паркове, във всички водоеми“.
Но понеже „да се оправят!“ е мантрата наоколо, тези данни за скапването на природата са в доклада по-скоро в чест на идеалистите. За другите („да се оправят!“ тълпата) има прибавени и данни за онези 44 милиона. Така вече пò хваща вниманието.
„България плаща от държавния бюджет над 44 милиона лева годишен данък към Европейския съюз въз основа на количеството нерециклирани пластмасови опаковки“.
Някои говорят за детска болница. Други споменават липсата на средства за родния спорт. Трети говорят за различни проблеми с общински инфраструктури, скапани паркове, какво още…? Каквото се сетите!
„Над десет години Министерството на околната среда и водите проучва въвеждането на депозитна система у нас, а през 2021 г. тя влезе в официалната програма на правителството. Въпреки че от 2012 година до днес са направени ТРИ доклада по темата, последният от които е от май месец тази година, Министерството бави необходимите законови промени като поръчва пореден анализ“.
„Според представителни извадки на общественото мнение над 85% от българите одобряват въвеждането на депозит и биха връщали бутилките в магазините. Очакванията са за минимум 20 стотинки депозит“.
Я! Това – последното – всъщност е обнадеждаващо. 85% биха си връщали пластмасата. Добре, значи не е чак толкова неоптимистично положението, нали?
Чудите се как работи? Ето: „В депозитната система при покупка на бутилирана напитка потребителите плащат малка сума (депозит) за опаковката, която им се възстановява при връщане на амбалажа в магазин“. Както казах – като амбалажа едно време. Нищо страшно. Както правят и в Швеция, но по един доста – по шведски – модерен и автоматизиран начин.
Да, мнозина („да се оправят!“) ще са кисели, че ще им създават повече работа и грижи в ежедневието – да си кътат бутилката вместо да я метнат с небрежен жест насред улицата или да я зарежат насред полянката. Ще има и такива киселяци, нормално като за тука. Но нещата ще трябва да почнат да се случват въпреки тях, защото бунището, в което на тях им е добре да си живуркат от мързел и плуене, не би трябвало да е достатъчно добро за децата ви. Нали?
Нали?
Ето и видео обяснение КАК ТОЧНО работи депозитната система. Доста е добро:
___________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.