Опасяваме се, че има риск да се повтори Виденовата демографска криза, ако държавата продължава да се държи неадекватно към младите семейства. За това алармира доц. Алексей Пампоров, социолог в БАН. Той е сред участниците в дискусионен форум на тема "Образованието – ключ за решаването на демографските проблеми“.
"В момента няма демографска криза. Тя беше в средата на 90-те. Сега обаче има криза с човешките ресурси. Ефектът от онази криза се случва сега. Приблизително 30-години по-късно, броят на жените, които може да раждат, е много по-малък и броят на бебетата много е намалял. Но миналата година коефициентът на плодовитост беше 1.78. Той е един от най-високите от доста време насам. Жените в България в момента дават всичко от себе си, но просто са много малко.
Преескпонира се това отиване на Запад. Проблемът не е в това, че младите хора отиват да учат на Запад, а че не се връщат. Моделът българи да учат на Запад е характерен още за османското робство. Хора, завършили във Виена и Прага, после са се връщали тук".
Тези, които излизат навън, са повече ниско квалифицирана работна ръка, обясни още той.
"Висшистите, които се реализират на Запад, са в конкретни сектори, но това е глобална тенденция".
Ако се погледне статистиката от 2007 г. досега, България вече започва да печели население, отчете Пампоров.
"Хора се завръщат и други идват. Но тези, които заминават в чужбина, са по-скоро млади жени във фертилна възраст, а завръщащите се са предимно хора над 55, които са си осигурили по-добра пенсия от тази, която нашата държава им предоставя.
Наблюдава се обаче и феноменът на завръщащите се бебета. Младите жени в чужбина ги изпращат при своите родители. България е относително сигурна страна за отглеждане на деца. Големият проблем тук е, че хората нямат достатъчно финансови средства да отглеждат децата си".
Трябва да има и политики, които подкрепят образованата раждаемост, но не през санкции, подчерта доц. Пампоров.
"В момента държавата реже парите за трето дете, спира тези за втора година майчинство. Това ще има негативен ефект върху раждаемостта и демографското развитие.
Не знам нито един университет, в който да има стаи за кърмене и преповиване на бебета, нито занимални или дневен център. Всичко се мисли като едно спиране и пускане на пари.
Потокът към София на млади семейства е толкова голям, че всяка година се откриват нови места в детските градини в столицата. Държавата обаче не се е сетила, че може да използва алтернативни механизми и да вкара в регулация родителските кооперативи.
Няма данъчни облекчения за работодателите, които създават детски градини".
Алексей Пампоров отчете също, че сме изтървали 150 хиляди украински граждани, които биха могли да се влеят в българския пазар на труда.
"70% от тях имаха висше образование. Имаме останали около 50 хиляди, но държавата продължава да е неадекватна при интеграцията им на пазара на труда. Има нужда от сериозни демографски политики в това отношение".