На днешната дата се отбелязва Деня на Западните покрайнини в знак на солидарност и протест срещу окупацията от страна на Сръбско-Хърватско-Словенската държава на няколко български области.
"Това е един символичен ден, защото историята с Деня на Западните покрайнини започва от 1885 г., когато на полетата край Сливница българската армия обръща хода на войната между Сърбия и България и нанася много тежко поражение, с което се поставя началото на защитата на каузата на съединението и независимостта на българската държавност. На 6 срещу 7 ноември 1920 г. сръбската армия навлиза в Цариброд и в Босилеград", разказа ръководителят на катедра "Мениджмънт и история на спорта" в НСА проф. Лозан Митев, който е и член на гражданския комитет "Западни покрайнини".
По думите му населението в Западните покрайнини е от хора, които изконно са се чувствали българи и са българи.
"Сръбската колонизационна политика е класическа. Превръщането на това население от българско в сръбско става със зашеметяваща сила. Българският език е бил забраняван и преследван. Голяма част от нашите сънародници имигрират", каза проф. Митев в студиото на "България сутрин".
Той посочи, че Върховният комитет на Западните покрайнини се осъществява от бежанци и подчерта, че в онези времена България не е имала абсолютно никакви сили за поставянето на въпроса за отпадане на "черната граница", която, според него, е "като пропаст".
"В идеологията на тогавашното управление националната кауза е конкурентна, тя е преследвана и унищожена. Иван Гьошев е заловен 1944 г. от българското правителство и е предаден в Белград. Тази изкуствено налагана омраза, нейните отровни корени ги виждаме и днес. Съзнанието на нашето общество е откъснато от нашите сънародници", коментира проф. Митев в ефира на Bulgaria ON AIR.
На въпрос как може да преодолеем тази пропаст със Западните балкани, той отговори, че нашата кауза в Западните покрайнини е към своя край, тъй като за разлика от България, сръбската държавна система преследва една и съща политика - превръщането на българи в сърби или депортация. По думите му в момента в цяла Сърбия има 12 800 българи.