Моделът Кристин Илиева се бори с последиците от много тежка катастрофа, след която оцеля преди пет години. Краката ѝ бяха счупени на десетки места, а до момента е преминала през над десетки операции. Всеки инцидент на пътя я връща към момента, в който започна втори живот.
„Пет години и половина по-късно все още не мога да сгъвам десния си крак. Над 40 дни стоях с отворена рана и начупена тазобедрена кост. Това си оказа влияние до ден днешен. Имах много счупвания”, сподели в предаването "На фокус" по NOVA моделът.
На няколко пъти Кристин е на косъм между живота и смъртта. „Благодарна съм на лекарите в Турция, които ме оправиха, защото можеше да нямам и крак”, разкри тя.
Моделът помни всичко от катастрофата. „До ден днешен цялата тази травма ми оказва влияние. Понякога и сънувам. Когато разбера за поредната катастрофа, ми става гадно, преживявам го, защото съм много чувствителна”, допълни Кристин.
„Най-ужасните десет дни от живота ми са тези, прекарани в Реанимация. Там виждаш неща, които не можеш да забравиш. Сънят е невъзможен”, обяснява тя.
Кристин вече е претърпяла почти 40 операции, предстоят ѝ още. „На мен ми отне пет години, за да осъзная, че това вече съм аз и че това е моето тяло. Приела съм всеки един белег. Той си остава до края на живота с мен. Гордея се, защото това е нещо, което ме прави още по-силна и доказва колко силна съм била”, допълва моделът.
„Беше ми трудно да се погледна в огледалото. До ден днешен ми е трудно. Това е ежедневна битка. Трудно е да приемеш тялото си по този начин. Преди около половин година обаче нещо се пречупи в мен. Казах си, че не мога повече да бъда момичето, което цял живот ще крие белезите си и ще се срамува, че ходи и куца. Не може да е така до безкрай”, категорична е тя.
Кристин споделя, че и сега изпитва болки: „Стават все по-силни и по-силни. Десният ми крак е със сантиметър и половина по-къс. Когато не можеш да сгъваш коляното си, и имаш разлика в сантиметрите, това натоварва гръбначният стълб, който се изкривява, а тазът започва много да боли”, казва моделът. Но уточнява, че въпреки всичко обича да ходи на походи и на концерти.
За нея притеснителното е, че внимание на проблема се обръща едва, след като стане зверска катастрофа. „Това, че хората се качват пили, е защото държавата го позволява по някакъв начин. Ясно е, че когато те спрат, можеш да се оправиш с полицията, което не трябва да е така”, категорична е тя.