Нямам търпение да видя дали довечера губернаторката пак ще накара местните ѝ подчинени да коленичат в краката ѝ, като миналата година. Тогава беше епична гледка – тя, представлявайки страната, която е била твърдо ПРОТИВ Съединението, цялата облечена в бяло (те много обичат символите), сложила в краката си – да коленичат – „ръководството“ на местното население.
Лъхаше благородство и сила; и малко на немито.
Какви ли „епична“ реч от разединителя, който си приписва да е „обединител“, ще чуем? Как ли ще нарече политическите си опоненти този път „неутралният“? Как ли ще измисли да разедини населението на България, докато лее реч навръх Съединението? Ще има ли пак „нихилисти“ и „безродници“; ще насъсква ли едната половина на страната срещу другата? Колко ли точки от личния му дневник, в който си записва развитието на собствената си депресия и фобии, ще излее? То с него винаги е едно и също – точка след точка, изречение след изречение се лее защо трябва да се страхуваме, защо животът ще става още по-страшен и, разбира се, защо не трябва да спираме да се кланяме на русия. Не очаквам много разнообразие и днес.
Докато гледате полета на фантазията на „неутралния“ разединител, дето се маскира като обединител, си мислете кой от двамата – той или Стефан Стамболов – са по-достойни българи; и кой от двамата заслужава повече внимание.
А ето какво е написал Стефан Стамболов само година след Съединението:
„Мнозина у нас живяха дo скоро време с твърдо убеждение, че наший народ трябваше да очаква добро от Русия; но от 6 септемврий миналата година всеки разбра доколко тя е била искрено (расположена) в благопожеланията си спрямо нашата страна. От този знаменит ден 6 септемврий се забележва постоянно, че политиката на руското правителство е устремена против нашата независимост и самостоятелност“.
~Стефан Стамболов, вестник „Свобода“, септември 1886 г.
…
Сигурен съм, че копейките – и на оригиналната Копейка, и на разединителя с вдигнатия юмрук (дето наскоро един негов бивш съветник разказа как се е насмел и скрил, като дошли от прокуратурата преди няколко години; и как вдигнатият юмрук малко преди това се е крил и си обличал военната униформа върху костюма от паника), ще празнуват с много повече ентусиазъм след три дни – техния истински празник, 9 септември, за който си мечтаят да стане национален празник. Сигурен съм, че „долу ръцете от 3 март“ веднага ще изчезне, ако някой предложи да направят 9 септември национален празник.
И понеже двете дати – 6 септември и 9 септември – една от най-светлите в историята и най-мрачната – са така близо една до друга и добавят много цвят в месец септември, ми се иска да отбележим няколко важни септемврийски дати.
9 септември - … го пропускаме, това е гибелта на България.
6 септември: Съединението, срещу което Русия се противи. Александър III се е обявил против и дори е искал турска армия да се саморазправи с българите (!!!!!!!!).
Стефан Стамболов пише за „Окупационен фонд, създаден за устройството на руско-дунайска област“…
… да, България не се споменава, има „руско-дунайска област“ и „Освобождение“ не е терминът, с който руснята борави, а е „Окупационен фонд“.
Та Стефан Стамболов пише за „Окупационен фонд, създаден за устройството на руско-дунайска област“, в който става дума за подривни операции в България, финансирани от Русия, за да се спре развитието ѝ и да се стимулира поробването ѝ наново – този път от Русия. Смразяващата ирония е, че парите идват от вноските, които самите българи правят, за да изплатят „освободителната война“… Ето с това се слага край и на мита за братята, дето искали да ни освобождават, защото сме славяни.
На 6 септември 1948 г. комунистите посягат и на независимостта на Православната църква. Под натиска на комунистическото правителство екзарх Стефан I Български подава оставка.
През септември са и най-кръвопролитните боеве в отбраната на Добрич през 1916 г. Познайте руснаците в този момент колко „братски“ се държат с българите. Но пък и колко бой са яли!
7 септември 1978 г. – на рождения ден на Тошо Тиквата от Правец, комунистическите служби правят успешен атентат срещу писателя Георги Марков в Лондон. По съветски – подло и с отрова – метод, от който не са се отказали и до днес. Георги Марков е имал шанса да наблюдава тогавашния „първи“ Тодор Живков и, отвратен от него и „елита“ около него, е описал видяното. Това му е коствало живота.
____________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.