"Някои хора си позволяваха да лъжат Тодор Живков, но и не само него, а и цялото партийно ръководство като например проф. Михаил Киров. Той беше изключителен комбинатор и заради него се направи специален Център за биогенни стимулатори, където се разработваше и дори патентова "жировитал" - уж комунистическата виагра, а то биодобавка, но с първата буква от името на Живков. И цялото ЦК се скъсваше да го купува."
Това казва с усмивка последният шеф на Шесто управление на ДС Димитър Иванов при спомена за наивността на бившия Първи и партийните му колеги.
"Голяма част от хората около бившия Първи си купуваха тази добавка, която беше биостимулатор, и дори му се хвалеха, че я взимат редовно, което беше много смешно", обяснява още Иванов. Според него задачата на проф. Михаил Киров била да готви разузнавачи, а не да се занимава с подобни глупости. "Разкрихме го и след това го пенсионирахме, тъй като целият център за тези стимулатори беше финансиран от държавата и това беше нецелесъобразно", обясни още Иванов, пише България днес.
Според друг близък до Тато човек - писателя Николай Хайтов, Тодор Живков е бил съизобретател и на лекарство против рак. Медикаментът се подготвял в специално създаден научен институт през 1967 г.
"Вярно е. Живков прегърна идеята и възложи на нея огромни надежди", казва и летописецът му проф. Недьо Недев. Доказателство за думите му идва и от автора на "Диви разкази" - Николай Хайтов. На 90-ата годишнина по повод рождението на Тодор Живков той пише специален разказ за приятеля си, в който споделя за една от последните си срещи с него на Копитото. "В устата му беше очакваното откриване на лекарство против рак, организирано по негова инициатива. Не съм виждал физиономията на Тодор Живков по-вдъхновяваща и сияеща. Той разказваше с увлечение, с много приятна възбуда как след предстоящото откриване на лекарство против рак в България ще се стекат повече пари, отколкото в швейцарски банки, и страната ще се превърне в рай", убеждава се с очите и ушите си Николай Хайтов.
"Тато наистина обичаше иновациите. Той редовно даваше зелена светлина и на инженерите и рационализаторите, които да майсторят революционни за времето си продукти", категоричен е летописецът на Живков - проф. Недьо Недев, издал втората си книга "Дворцовият преврат срещу Тодор Живков" с разкази от миналото на бившия ни първи ръководител.
"Тодор Живков имаше усет към новото и подкрепяше нестандартни решения на назрели въпроси. Той дори търсеше "чудодейни" средства. Дълги години върху склонността му да подкрепя подобни решения паразитираше например научният работник от Пловдив Торев, който "доказваше" невероятните свойства на гъбения мицел и огромния икономически ефект от неговото използване и отглеждане. Живков не се поколеба да му осигури зелена улица", сподели ни 93-годишният професор. Мицелът не довел държавата до внезапен възход и малко след това изобретателят Торев предложил на Първия друга идея - производството на енергия от изпражнения, спомня си Недев. За целта трябвало да бъдат отпуснати за научни изследвания няколко милиона лева. На генералния секретар на ЦК на БКП тази хрумка му дошла в повече и той свалил доверието си от пловдивчанина. "Хм, проектът нещо мирише. Имаме си АЕЦ, не ни трябва ток от лайна", отсякъл Тато. Заради отказа му да финансира разработката България пропуснала шанса си да се превърне в производител номер едно на биоенергия, смята Недев.
В края на управлението си Живков все пак насочил интереса си към биоенергията и биогоривата. Той започнал редовно да привиква при себе си научни работници и да ги разпитва дали е възможно водата да се превърне в бензин. Възнамерявал дори да финансира изследване по въпроса, но дошъл превратът на 10 ноември, бутнали го от власт и идеята потънала. "Имаше и още един рационализатор, който навремето Живков подкрепяше. Той беше измислил как се правят луди пари от строителство. Хрумнало му било да се градят комфортни жилищни блокове и квартали от черупкови конструкции", разказва Недев. Изобретателят твърдял, че с тях можело да се изпълняват всякакви архитектурни планове. Първоначално Тато се чудил на кого да предложи идеята, но му хрумнало да я сподели пред тогавашния руски министър-председател Алексей Косигин. "Човекът не се съгласи с предложението, но от това не пострада имиджът ни", смята с днешна дата Недев.
"По соцвреме имахме много добро външно разузнаване и благодарение на него "придобихме" и много ноу-хау знания. Като се почне от електрониката и се стигне до щамовете за лекарства. Имаше канали, но те бяха под контрола на държавата, а и приходите от тях отиваха в държавата. Е, след 1989 г. технологията остана, но хората се смениха", споделя още Димитър Иванов, последният шеф на Шесто управление на ДС.