Както мускулите се тренират във фитнеса и стават по-силни, така и психиката се тренира… по различни начини. Едни от тях обаче могат да се считат за особено вредни, защото вдигат прага на поносимост и хората престават да бъдат чувствителни към проблемите.
Проблем, към който обществото не е чувствително, трудно (или никак не) намира решение.
Ще върна колелото още малко назад и ще припомня едно сравнение, което вече сме правили, но е подходящо да повторим:
„Разликата между предупрежденията на Джордж Оруел в неговата „1984“ и тези на Олдъс Хъксли в неговата „Прекрасният нов свят“.
Оруел описва как в бъдещето хората няма да могат да четат книги, защото ще ги забраняват и цензурират. Хъксли пък описва как никой няма да ИСКА да чете книги[…]
Оруел описва как ще крият истината от нас, Хъксли пък описва как истината ще бъде потопена в море от незначителна информация.
И ето: лекциите на най-добрите университети са публикувани онлайн, цели библиотеки са достъпни безплатно, но разследващи журналисти и учени, посветили живота си на изследвания, са наричани „глупаци“ и „лъжци“ от хора, които са си посветили живота на четене на жълти новини[…]“
Засищането и претрупването с ирелевантна информация прави хората нечувствителни към ВСЯКАКВА информация. До такава степен, че…
… че начините сега да спечелиш вниманието на аудиторията е да я залееш с нещо шарено, крещящо, мигащо, лъскаво, златисто, голо, силиконово, мокро… и т.н. Иначе – не вървиш. С това, разбира се, съдържанието отстъпва на опаковката, но не само, а и се дава възможност на измамници да лъжат със съдържанието на заглавието (което единствено се чете в потока), като после (скрито в невидяния от никого текст) оправдават информацията и си „измиват ръцете“.
Трябва да направим и едно допълнение, което отдавна исках да намеря начин да опиша, но ето сега виждам, че е и научно обосновано – с изследване.
Насищането на медийното пространство с новини за престъпления прави хората по-нечувствителни към самите престъпления.
„Упражнението“ на мозъка – повторението на този тип новини, развива устойчивостта, а с нея и повишава прага на търпимост.
С други думи: колкото повече новини за престъпления се тъпчат в погледа на драгия зрител/читател, толкова по-малко впечатление му правят следващите такива новини, толкова по-приемливи започват да му се струват престъпленията. Свиква с тях, както с трафика, мръсния въздух, цената на хляба и т.н.
Какво значи това?
Че колкото повече свикват с проблемите, толкова повече реакцията на проблеми ще е НЕ „хайде да намерим решение!“, А ЩЕ Е вдигане на рамене и заключение, че „тука е така!“.
Което налага въпроса за взаимоотношенията между медиите и аудиторията – и доколко едните и другите разбират риска, в който се поставят едни други – медиите поставят аудиторията в риск от затъпяване на сетивата; аудиторията поставя медиите в риск от това, че – като част от цялото общество – са застрашени от завишените нива на търпимост, което ще доведе до повишаване на престъпленията (като престъпленията от страна на властта например).
Също така има и ОЩЕ един вреден страничен ефект: хората започват да вярват, че насищането с лоши новини има някакъв скрит мотив – да ги стресира и да ги направи лесни за манипулация. Не мога да кажа, че са съвсем и напълно в грешка с това си предположение, защото наистина има много политици, които именно това правят – насищат медийното пространство с лоши новини и стрес, за да могат да се представят като „спасители“ и „рицари на бял кон“. Иронията обаче е, че именно техните последователи отказват да виждат истината, която смятат за фалшива и вярват на фалша, който ги тъпче със страхове. Но това е съвсем друга тема, да се върнем на основния проблем тук.
Ефектът, за който става дума, се нарича „ефект на моралното повторение“ и е много добре описан в ето този източник („Наука и критично мислене“):
„Ново изследване, което може би трябва малко да ни притесни, разкрива детайли за взаимоотношението между хората и медиите. Оказва се, че пренасищането с негативни новини за корупция и извършени престъпления прави хората по-малко чувствителни на тези теми, стават резистентни и до някъде привикват, приемат това за някаква норма.
Основна заслуга за този феномен са социалните медии. От една страна те могат да направят една скандална история популярна, множество хора да я споделят и ние постоянно да се сблъскваме с нея от различни източници. Но това оказва се, че има и обратен ефект. Многократното повтаряне на една корупционна новина влияе върху способността ни морално да отсъждаме. Моралните ни преценки се влошават и закърняват.
Често, когато видим последната популярна новина за някакво закононарушение, ние го правим пасивно, напълно случайно през деня и често разсеяни от други задачи, които изпълняваме. Така директно и индиректно се запознаваме с една негативна новина, а резултатите от изследването показват, че хората намират едно престъпление за по-малко нарушаващо етичните норми, ако вече няколко пъти са прочели за него. След всеки нов сблъсък с въпросната новина за престъпление, гневът на читателя намалява, а извършеното престъпление става все по-малко неетично и по-приемливо. Този ефект се нарича - ефект на моралното повторение.
Този описан психологически феномен може би до някаква степен обяснява защо за много хора иначе значими примери за корупция не будят някаква особена емоция или реакция (поне докато не ги засегне директно), приемат случващото се за нещо напълно нормално и приемливо.
Източник: Raunak M. Pillai et al, Repeatedly Encountered Descriptions of Wrongdoing Seem More True but Less Unethical: Evidence in a Naturalistic Setting, Psychological Science (2023). DOI: 10.1177/09567976231180578“.
_________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията и на Novini.bg като цяло.