Коментар за скандалите в Народния театър на популярната актриса Бойка Велкова, която от години играе на сцената на националната културна институция. Тя е носителка на наградите Аскеер и Икар за най-добра женска роля в различни спектакли през различни години. Съпруга е на виртуозния музикант Теодосий Спасов.
Защо е трудно да постъпваме морално? Защото сме изпълнени с грехове и морални нарушения : живот без любов, фалшиво приятелство, нечестност, злоупотреба с власт, завист, егоизъм, алкохолизъм, омраза и много други.
От всичко за сега избирам ОМРАЗА.
Омразата е антипатия и отвращение към човек, на когото мразещият желае злото.Това е морално заболяване, от което страдат много хора, но те не разбират, че се самонаказват, защото отрицателната страст, която ги разяжда предизвиква различни умствени и биологични изменения и успява да прехвърли вината и омразата си върху другите.
Омразата е грях!
Но има още по-голям грях от омразата. Това е сеенето на омраза сред хората, които за съжаление се поддават на манипулации.
Това означава преднамерено “инфектиране” на множеството с вируса на собствената ни болест.
Първо заразата се разпространява в семейството, после на работното място, после в цялата страна и води до разруха.
Казват, “че който сее ветрове, жъне бури”. Природата има свой собствен морал, но не можем да сме нейни господари. Не можем да сме надменни. Не можем да се стремим на всяка цена да помрачим или опетним образа, който толкова много ни смущава. Не можем да играем ролята на морални огледала, в които се отразява низостта на другите.
Единственото, което можем да направим, е да изследваме съдържанието на собственото си съзнание, защото няма да успеем да направим дълбок и правдив анализ на действителността. Така се присъединяваме към легиона на циниците, загубили вяра във всичко, дори в самите себе си.
Но в училището на живота се сблъскваме с трудности и препятствия, докато те престанат да нарушават вътрешното ни равновесие. Ставаме по-силни и каляваме волята си.
Във всичко това за нас има и добра страна. ТРУПАТА НА ТЕАТЪРА ОСТАНА ЗАЕДНО!!!!!
Това ни научи на устойчивост, стабилност и да не допускаме хаос.
Мълчахме, защото имахме уважение към таланта. Мълчахме, защото не искахме да даваме лош пример. Не обиждахме! Не нападахме! Само защитихме законно избрания директор на Народния театър господин Василев и му дадохме кредит на доверие. Иначе щеше да е неморално!!!! Всичко, лишено от морал, е обречено! В него злото покълва най - лесно!
“От осанна до разпни го”-човечеството го е преживяло много пъти, и още много пъти ще го преживява докато не се научим на любов, морал, емпатия и дълбоко разбиране, че всеки е на различно място по пътя.
И друг път съм споделяла, че театърът е отсъствие на омраза, той е диалог. Театърът лекува счупените ни души.
Театърът събира заедно всички изкуства. Затова трябва да изберем безличността и да не инвестираме в егоизъм и омраза.
ТЕАТЪРЪТ Е НАД ВСИЧКО!
Заглавието е на редактора