Петдесет и седем одитна доклада са били забавени в Сметната палата в периода от 2016 до 2021-а година. Това заяви на брифинг и.д. председател на институцията Горица Грънчарова-Кожарева.
Тя обясни, че от тези 57 доклада 16 са били прекратени, тъй като информацията в тях е загубила своята актуалност.
„Приети са 21 доклада, 11 от които ще бъдат приети на заседание, а останалите 10 ще бъдат приети до края на месец август“, посочи Кожарева.
По думите ѝ всеки един от тези доклади съдържа най-малко 1000 страници.
„Това са над 60 000 страници, които сме разгледали и анализирали. Сами виждате, че става дума за един огромен труд, за да бъде преодоляно това забавяне“, каза тя.
Кожухарова изтъкна три основни причини, довели до забавянето.
Дирекцията, която е на пряко подчинение на председателя на Сметната палата, не е представила правни становища по одитните доклади, посочи тя.
На второ място тя акцентира и върху масовото пенсиониране в институцията, което не е съпътствано от привличането на нови кадри.
„Сметната палата е загубила голям брой главни одитори, без да са заменени след това от нови и компетентни одитори. Разбира се, фактор оказва и острият недостиг на кадри заради ниските възнаграждения в Сметната палата“, отбеляза още Кожарева.
От думите ѝ стана ясно, че са сезирали прокуратурата за смущаваща спогодба, свързана със сградата на Сметната палата.
В Сметната палата бяха открити множество документи, от които става ясно, че бившият председател Цветан Цветков е сключил неизгодна за институцията спогодба и договор за изкупуване на дялове от административната сграда на Сметната палата. По силата на реституция административната сграда на Сметната палата е придобила статут на съсобствен имот между нея и група физически лица с техен дял малко над 6%, обясни Кожарева.
„Те са поискали през 2011 г. от съда Сметната палата да им изплати обезщетение за неползване на дела им в размер на 326 хил. лева. Същата година палатата е предявила насрещен иск в размер на 4 млн. лева, на колкото се равнява дължимата от тях сума от средствата в размер на 11,5 млн. лева, вложени от палатата за извършен през 2005 г. основен ремонт на сградата. По първото дело Сметната палата е осъдена да плати на тези физически лица над 225 хил. лева обезщетение за неползване на частта им от имота. Поради липса на средства за държавна такса, искът на палатата е намален от 4 млн. на 762 хил. лева. Това се случва вече в мандата на г-н Цветков. Към този момент Сметната палата разполага с 10 хил. лева, които ги е внесла за държавната такса. Трябвало е чрез кореция в бюджета да се намерят още малко над 20 хил. лева, но действия в тази насока не са били предприети“, добави тя.
„Сметната палата също така е поискала при завеждането на своето дело и съдът е допуснал в нейна полза обезпечение от 270 хил. лева, представляващ запор на сметките на физическите лица. Вместо да се продължи делото, Цветан Цветков е направил следното по предложение на физическите лица – съгласил се да отпадне обезпечението от 270 хил. лева; съгласил се да плати на физическите лица сумата от 225 хил. лева, за които палатата е осъдена; не е поискал от Министерство на финансите средства 20 хил. лева за заплащане на държавна такса; съгласил се е физическите лица да платят на Сметната палата само 174 хил. лева, а не цялата претендирана от палатата сума от 4 млн. лева или дори намалената от 762 хил. лева. При това те са предложили 254 хил. лева, а са платили само 174 хил. лева“, коментира още Кожарева.