Енчо Господинов е един от знаковите български журналисти, бил е и дипломат. Работил е дълги години в някогашния в. “Поглед”. В началото на 90-те години преминава на работа в Международния Червен кръст и пътува по много горещи точки на света. От 2000 година е бил посланик на организацията в ООН, в централата на Международния Червен кръст, после като специален съветник на Кристалина Георгиева, когато тя беше еврокомисар.
Преди 18 години по екраните излезе един хубав филм, наречен “ВЕЧНИЯТ ГРАДИНАР”. Кримка, но направена с много вкус. Инспирирана от едноименния роман на Джон льо Каре. С великолепна игра на Ралф Файнс и Рейчъл Уайз. Градината там беше само фон на действието.
Преди много повече от 18 години Виторио де Сика, един от патриарсите на италианското кино, направи великолепен филм, наречен “Градината на Финци-Контини”, за драмата на едно богато еврейско семейство в навечерието на войната. Филмът обра толкова награди, колкото цветя имаше в градините от заглавието. А Хелмут Бергер и Доминик Санда бяха също тъй пленителни като Ралф и Рейчъл от The Constant Gardener.
Но на бившия американски топдипломат и Държавен секретар Джордж Шулц принадлежи формулата, че дипломацията е като градинарството: изискват се постоянни грижи и непрекъснато творчество, за да цъфти градината на мира.
Изисква се упоритост, въображение, кураж да поемеш риска на неочакваните стъпки и идеи, и готовност за диалог с най-големия си враг.
Именно Джордж Шулц през 1988 пое риска да стартира такъв диалог между евреи и палестинци в горящия Близък Изток. Той буквално като булдозер въвлече Ясер Арафат и Ицхак Шамир в директен “триалог”, който за момент успокои напрегнатата обстановка и избягна голяма война. По този повод Шулц обичаше да напомня на по-младите дипломати, днес вече не толкова млади, но на старши позиции, че за мира трябва да се грижиш като за цветята в градината си: неспирно, с много внимание и още повече въображение.
Преди половин година Патриархът на съвременната дипломация Хенри Кисинджър се опита деликатно да подскаже, че за Украйна трябваше да се остави повече време за дипломация с руснаците и всички останали… Веднага “сритаха вербално” стогодишния Хенри и във втора статия той се поправи.
Оръдията продължават и днес да говорят, а дипломатите да мълчат. Антъни Блинкън и Сергей Лавров не напомнят с нищо Джордж Шулц. Минските споразумения са отдавна забравени. Били само да се печели време, каза Фрау Меркел.
Европейската градина вехне въпреки песнопенията на еполети и пагони . Америка и Китай са далечни, а Русия е много голяма… Прекалено!
Дори пацифизмът не е на мода.
А в нашата градина край София рози и ружи, лавандула и лалета, бодливи храсти и сенчести лози съжителстват в пълна хармония. Като абаноса и слоновата кост в песента за пианото на Пол Маккартни и Стийви Уъндър. Защо те - различните цветове - могат да живеят в хармония, а ние, хората, не можем, питат Сър Пол и приятелят му Стийви. Отговор и “помощ се отнийде не види”, както казваше Поетът на народа. Същият, който е повече известен като “електорат”.
В нашата градина само прасковата и черешата са много унили и безплодни тази година, като световната дипломация около Украйна. Киселинни дъждове ли, касетъчни метеорити ли, що ли?
Една стара хроника разказва, че мъдрият премиер на “великобританците” (както казват по сутрешните канали-зации) Бенджамин Дизраели, закъснял за важно съвещание при Кралица Виктория. В Империята назрявали бунтове. Всички в Замъка били нервни.Но Дизраели имал важен разговор със съпругата си нея сутрин. За някои деликатни домашни дела.
Ядосана, че е закъснял, Кралица Виктория го смъмрила пред всички министри. Умният евреин Дизраели отговорил смирено, но на висок глас:”Ваше Величество, Дипломацията започва от дома…”
Та и аз скромно се опитвам да си гледам градината. И си мисля за изоставената дипломация.