Нашият пилот така лошо беше насметен от президента Зеленски, че не можа да вдигне знамето на пилона. Досега, доколкото е известно, всеки път е успявал да вдигне самолет, но сега едно знаме му се опъна – падна и увисна от пилона.
Това е – стресът е голяма работа…
Не искам да кажа, че вместо да си смел държавник е много по-лесно да побиеш пилон и да му закачиш знаме, за да се правиш на патриот, защото…
… както се оказа не е чак толкова лесно – ето, знамето му падна. Даже държавните пари за „дарения“ от вечно фалиралата БДЖ не можа да му вдигне знамето. Посърнало е. Като него.
Сега, зли езици говорят, че и планината не го ще това нещо, правено в Турция и Китай и побито след заливане с бетон на чудната ни природа и разораване с багери, но истината е, че това са хора НЕ-патриоти бе, които не обичат хубавата сръбска скара и руски песни.
Не може да ги разбере човек – какво толкова са се вгледали в тая планина – какво ѝ е? Нищо. Малко цимент. Е? То по морето пясък не оставихме, вие за малко цимент тука сте седнали проблем да правите. Нищо, има време – и планината ще опаткаме. С пилона ще почнеме, че е патриотичен и хората са склонни да прощават на патриотите, дори когато са със съмнителни финансирания и евентуално може да имат и малко разследвания за финансови злоупотреби, ама… има ли знаме, всичко е простено. Даже НПО можеш да си направиш и тия, дето викат „Смрът на непеотата“, с патриотичен плам ще ти се радват на твойто непео.
Номерът е само да не ти пада знамето, че…
Види се обаче, че летецът на републиката е малко нервен, пък днеска и с Денков се заяжда, че не го бил предупредил, че ще му прати Зеленски. Е, не е ли прав сега – то беше ясно, че ще има Зеленско сгъване на сърмите, трябваше му малко време да се подготви… щото със старите опорки – за войнолюбци и „конфликт“, и предайте се, че да няма война – се минава лесно пред бг журналисти тип „стойка за микрофон“, които могат да задават само въпроса „как се чувствате“.
Ясно беше, че пред Зеленски със старите опорки не можеше да се мине, а Николай Денков пà не го ли е малко срам поне – да не му даде време на летеца на републиката да се консултира с губернаторката Мутрофанова за нови опорни точки и реплики. Пробва със старите, ама се наложи да изгони журналистите от залата, че да не се излага.
Добре, че си тръгна Зеленски, та да може летецът на републиката пак да гледа строго, а не наа*ано и да може пак да хваща дикиш старата опорка „даването на оръжия удължава войната“.
И добре, че Мутрофанова се сети да му каже да казва, че тия в правителството следват чужди идеи – много е вървежно това.
Още в деня на визитата на Володимир Зеленски летецът даде заявка, че ще се цупи – докато Зеленски пристигаше, той си говореше със старото другарче на путин – другаря Орбан Унгарски. Трябваше да е ясно на всички, че е неаразпол… че не се чувства в кондиция.
А така хубаво му беше потръгнало – служебен гълъбарник след служебен гълъбарник, губернаторката – доволна, Копейкин – маже филиите дебело с евромасло и купува апартаменти на децата на партньорите си, времето тъкмо беше почнало да се оправя, путин – доволен от службата, а сега – какво? Един пилон само му остана. И знамето му падна от него. И Лили Иванова – и тя няма да пее. Остава и еврото да приемеме и край…
Важното сега, ми се струва, е да убедиме тия, дето искат президентска диктатура тип руски колхоз, че същевременно трябва да има и допитване до народа посреЦтвом референдуми. Щото, както знаете, в руската диктатура, към която така силно ги влече, са свикнали за всичко да питат народа какво мисли, нали така?