Ако можех да рисувам карикатури, щях да нарисувам руски войник, който реже главата на украинско дете, зад него друг – изнасилва, а наш радев застанал пред тях, ръкомаха и вика: не им помагайте, войнолюбци, не сме изчерпали средствата на дипломацията.
Не мога да повярвам, че радев пак се опита да пробута руската опорка за „дипломацията“.
Но, за късмет, срещу него не беше журналист тип „стойка за микрофон“, а беше самият Зеленски, който в прав текст му обясни,
че колкото и да са се опитвали международни дипломати да обсъждат каквото и да било с руснаците, винаги се е стигало до задънена улица и че с душевноболни не можеш да правиш дипломация – с хора, които изнасилват и убиват децата пред родителите им, минират ядрени централи и отвличат хора. радев кимаше с разбиране, а след това накара медиите да излязат.
…
Зеленски е актьор, комик, а когато дойде неговият ред да покаже от какво е направен, и когато му предложиха самолет, с който да избяга и да се спаси, той каза: Тук е битката, трябват ми муниции, а не превоз.
България е държава, в чието управление са се намърдали толкова „генерали“, че само някои от Латиноамериканските държави могат да ни конкурират. А, като „претеглиш“ нещата, излиза, че нашите генерали имат едно доминиращо качество… един доминиращ глас, едно доминиращо излъчване… на мрънкалници. Не могат да заемат мъжка позиция, все плашат с баби яги, торбалани и чудовища.
Как пък ЕДНА от държавите, които помагат на Украйна, НЕ Е влязла във войната, а нашите „генерали“ (съжалявам, че нямам по-големи кавички за тук) не спряха да мрънкат, че баш България ще влезе! Генерали на какво са това? На армия от LEGO човечета ли? Какво „генералско“ има във вечно уплашени хора, които знаят само, като бабички на пазар, да врякат колко е страшно и как ще дойде змеят от горите тилилейски да опожари селото?
За тия, дето им вярват, въобще не искам и да отварям дума, защото положението там е по-страшно от обикновената липса на образование; там учител няма да помогне, за там трябва екзорсист.