Коментар на писателя Недялко Славов. Той е носител на много национални награди за поезия и проза, сред които Национална награда за поезия „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“, Национална награда за литература „Христо Г. Данов“ за романите „Фаустино“ и „Камбаната“, Награда „Хеликон“ за нова българска художествена проза за романите „432 херца“ и „Камбаната“, както и множество литературни номинации.
Политкоректността е сред най-отвратителните и пагубни теми, които вълнуват съвестта ми през последните години.
Зловещото й образувание, метастазите й, които парализират писателската ни общност, са все по болезнен и отровен факт. По същество се денонсира самата идея на литературата и се налагат послушни политкоректни текстове, обявени за литература. В последната ми книга с есета „ Хълмът на Данов“ има едно, което ще повторя, защото няма как да го формулирам по точно:
„ Четвърт век – между 1990-та и 2015 година – бе последното време на свободната литература у нас. С появата на кукувичата прежда – политкоректността– тя приключи. Идеологическото резе пак изщрака.“
Днес чета какво е казал Салман Рушди, който в никакъв случай не е сред недолюбваните от либералната литературна общност писатели на запад. Дори напротив.
"Никога през живота ми свободата на словото и на мненията в западните страни не е била толкова застрашена, както в тези времена“.
Какво повече да кажа.
Заглавието е на редактора