Феноменът на наводненията от една страна е естествено природно явление. Но от друга страна, когато се случи бедствие, каквото е в Берковица – отговорност имат и хората. Вината е споделена. Когато паднат по 70 литра на квадратен метър в рамките на няколко часа, няма как да не стане наводнение. Това е валеж с голяма интензивност, което означава бедствие. Но колко голямо ще е това бедствие, дали стихийното бедствие ще стане трагедия – зависи изцяло от нас. Това заяви в предаването „Денят на живо” по Нова нюз преподавателят от ЮЗУ и експерт по климатичните промени доц. Емил Гачев.
Думите му са по повод бедственото положение заради пороите в Берковица.
По думите му наред с валежа голям проблем са и речните корита. „Крайно време е да ги приемем за критична инфраструктура. Те са място, където се изхвърля боклук, строят се огради. И когато дойде подобно бедствие – всички боклуци правят прегради по речното корито и става бедствие. Друг проблем е и унищожаването на българската гора, която е най-добрата естествена преграда срещу проливните валежи”.
„Малко от хора знаят, че имаме два все още малки ледника, които са обявени за най-южните в Европа. Те се намират в северната част на Пирин, в непосредствена близост до връх Вихрен. От 2008 година продължаваме работата на германските си колеги, които работят по темата от 1994 година. Това, което показват наблюденията ни е, че нашите малки ледници не изчезват през последните 500 години. Но размерите им се колебаят в зависимост от количеството паднал сняг, какви са дъждовете и температурите. Те се измерват обикновено през есента, преди да паднат новите снегове. И това, което се вижда, е дългосрочният тренд на намаления, който показва ефекта на глобалните промени”, посочи той.
Доцент Гачев обясни и защо в момент, в който има период на засушаване в Европа, у нас падат проливни дъждове на определени места. „Това зависи от глобалната циркулация над континента и над Северното полукълбо. Един от феномените на затоплящия се климат е, че Арктика се затопля по-бързо, отколкото тропичните ширини”.
Той прогнозира, че в дългосрочен план до края на века тенденцията е към трайно засушаване.