Когнитивен дисонанс? Не, просто бизнес.
Ако някой ви говори за „посолството това, посолството онова“, а вие имате IQ по-високо от стайна температура, вероятно ще се ви се стори странно и рано или късно ще се загледате в поведението му, което буди недоумение.
И, ако го направите, ще разберете, че самият той има връзки с посолството. Просто с другото – онова от другата страна.
Всичко е партия шах, нищо повече. Има две страни и фигури на дъската.
Просто бизнес, нищо лично.
Това не е първото му пребиваване там, няма да е и последното. Този път е официално, за другите можем само да гадаем.
Сега си представете: щом човекът, на който в устата му е само „посолството, та посолството“, а в същото време той е, който ходи в посолството…
… като заговори за „национални предатели“, какво ли всъщност има предвид.
Личният опит е страшна работа. Личната гузна съвест – също. Крадците подозират всички, че искат да ги оберат. Лъжците подозират всекиго в лъжа.
Има и един коментар на Emil Jassim от американската мрежа Facebook, която е изключително любима и на „другата страна“, макар че тя си има Вконтакте (или както там се казва):
„ЕТО ЗАЩО...
Късия Копейкин непрекъснато говори, че посолствата вземат решенията за другите партии - просто съди по себе си и собствената си шепа нацисти.
Снимката е от вчера в руското посолство. И е съвсем истинска.
Без капка свян. Нагло и демонстративно.
Ето защо Късия Копейкин говори за "партии на войната" - Русия започна войната срещу Украйна и неговата шепа нацисти поддържа войнолюбивата Русия, като дори отива "на килимче" пред одиозната руска посланичка.
Ето какво значи "Ние сме за мир и неутралитет" - тези хора са за "руский мир".
Ето кои са истинските продажници на българските национални интереси[…]“.