Категорично не одобрявам омазването с боя, чупенето и поругаването на паметници и институции. Не понасям и лицемерието и двойните стандарти, които някои прилагат по отношение на вандалските актове, които напоследък заливат обърканото ни общество. Днес роптаят онези, които вчера аплодираха лумпенските изяви на някои наши сънародници и всичко това не лекува, а само задълбочава болестните симптоми на омразата, която пълзи като отровен бръшлян сред българите.
Вчера на поредната изява на хора, които прокламират мир, бе залята с червена боя сградата на Европейския парламент на ул."Г.С.Раковски". Казаха, че извършителите били привърженици на партия Възраждане. Смятам този акт за грозен, нахален и не премерен.
Също такъв беше и заливането с червена боя на оградата на руското посолство в началото на април т.г. от вчерашни площадни "герои" Арман Бабикян и Н. Хаджигенов и техни привърженици.
Не по-различно беше и лумпенското поведение на някакъв наш емигрант, показно трошил с чук плочата на Паметника на Съветската армия през февруари.
Този обелиск претърпя какви ли не посегателства от хора, чиито действия определено изпреварват способността им да мислят. Иначе сигурно щяха да знаят, че монументът е издигнат в памет на Трети украински фронт, който по време на Втората световна война е фронт на Червената армия и е в състава на съветските войски, които на 8 септември влизат в България. Та е доста гламаво от страна на "новите революционери" да поставят и да се кланят на украински знамена по фасадите на български институции, а да рушат паметник, в прослава на загиналите от трети украински фронт!?
Накратко - няма ценности в това да крещиш, че
когато "нашите" цапат и рушат, са "герои", а когато други го правят, са лумпени.
Преди близо две години висшите магистрати от ВКС се произнесоха по повод на един пореден вандалски надпис, направен върху паметника в Борисовата градина.
ВКС отбелязва мнението на градските магистрати, че случката не е хулиганство, а "право на изразяване на мнение, закрепено в чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ) и чл. 39 от Конституцията".
- "В чл. 10, пар. 1 от ЕКПЧ е закрепено правото на лицата на свободно изразяване на мнение, което е едно от основните гарантирани от Конвенцията права, като в чл. 10, пар. 2 са посочени допустимите ограничения за това".
- Върховните съдии отбелязват, че това фундаментално право за Съюза "обхваща не само информация и идеи, но и други форми на изразяване, например разпространение на листовки, сатирично куклено шоу, картина на изложба и др., в това число и поставяне на боя или надписи върху обществени културни паметници, какъвто е настоящият случай."
Разбира се у нас няма гаранция, че този прецедент ще се прилага в равна мяра и към следващи подобни процеси. Аз познавам журналистка, която преди време спечели дело, което й беше заведено от лидера на една от националистическите организации затова, че го беше нарекла "фашист". За същото след това обаче друг колега, известен тв водещ, беше осъден.
Лицемерието обаче боде очите и адски дразни всички хора с не ампутирано чувство за справедливост.
За такива Ярослав Хашек пише:
„Когато свети Алоис чул един мъж да изпуща газовете си с гръмотевичен трясък, избухнал в плач и само молитвата го успокоила.
Подобни хора изразяват публично възмущението си, а всъщност с необикновено удоволствие обикалят уличните клозети и четат неприличните надписи по стените им".