Днес – 9 май – за едни е ден на Европа, за други (презиращите Европа) е ден за навеждане пред всичко руско. Интересното е, че поводът е все един и същ – победата над нацистка Германия, а това, което живее днес в главите на едните и другите, е причината двата свята (евразийският и европейският) да са така различни. Различни заради няколко неща.
Няколко, да. Но едно от тях е нуждата от забрава за едните и нуждата от помнене за другите. Едните искат да помнят що е диктатура и никога да не го повтарят, другите просто лепят етикети „наши“ и „ваши“ и с това приключва всяка дилема за тях.
Едните искат да си спомнят Втората световна и искат подобни зверства никога да не се повтарят. Другите имат нужда да забравят, защото техните „наши“ изглеждат зле в очите на някой, който има памет по-дълга от на златна рибка.
Те насила забравят, че Втората световна е започната от Хитлер и Сталин заедно – в съдружие, по приятелски. След Рибентроп-Молотов. Насила забравят и за офицерите на Вермахта, които са ходили по руските военни паради преди операция Барбароса. Насила забравят за съветското нападение над Полша 1939 г., както и за Зимната война срещу Финландия.
И понеже насила забравят, затова днес се кичат с гергьовски лентички, лъжат децата си, че русия ни била освободила, кланят се на губернаторката и си мечтаят за шестнайсета република, подкрепят путлер във войната му срещу Украйна и висят на шията на българския просперитет, закотвени там със съветски паметници, вкисната сельодка, която пробутват за „руската култура“ (Сталин и Чайковски за тях са едно и най-добре им вървят с кисели краставички и водка), съветски лъжи, предателство, шумкарски „спомени“ за неслучило се величие и вкиснат фашизъм по съветски (лошото е, че не виждат иронията в това – последното). Но времето се движи само напред и всяка империя на злото е свършвала по един и същи начин в историята. Не виждам причина тази да е по-различна.
Ето какво написа днес Елисавета Белобрадова (Народен представител от коалиция „Продължаваме промяната—Демократична България“):
„Някой ден паметникът на Съветската армия ще бъде свален, на негово място ще има български и това ще бъде денят, в който ще съм свършила най-добрата работа за децата си.
През последните години излизат разни хора и казват “Да не придаваме такова значение на паметника, София има по-важни и сериозни проблеми, вижте тротоарите”.
България няма по-сериозен проблем от съветския шмайзер на най-високата точка в столицата.
Защото най-скъпото, най-важното е в сърцето и се нарича свобода. Независимостта на държавата е най-висшата ценност. Държавният суверенитет е това, заради което хиляди доброволно са изгубили живота си. Не се притеснявайте да си го кажете - на няколко стотин километра хиляди умират в защита на държавния си суверенитет и пак шмайзерът е съветски.
Първо трябва да си върнем държавата, за да се грижим за нея. За да си оправим тротоарите, трябва най-сетне да се почувстваме у дома.
Един ден ще заведа децата си, докато свалят монумента и ще им казвам “Това е един от най-значимите исторически моменти в живота ви. Гледайте и помнете”
Но всичко с времето си. Днес на госпожа Митрофанова не ѝ беше комфортно никак, защото тук вече не е Москва“.