Свети Симеон e определян като брат Господен по плът, апостол и свещеномъченик. Той наистина бил сродник на Иисус Христос, далечен братовчед, но сред евреите понятието брат било значително по-широко и затова са го наричали брат на Господ. Симеон бил син на Клеопа, по-малък брат на свети Йосиф Обручник (т.е. годеник на света Дева Мария). Майка му, Мария Клеопова, се споменава от евангелистите като една от жените, които следвали Спасителя по време на Неговата проповед.
Симеон също бил свидетел на проповедта и чудесата на Господ Иисус Христос. Така повярвал в Него и станал един от седемдесетте Му апостоли. Той проповядвал Христовото учение предимно в Палестина, наставлявал хората в истините на светата вяра и изобличавал идолопоклонството, както и неверието на юдеите в божествеността на Иисус Христос.
След убийството на свети апостол Яков, първия Йерусалимски епископ, християните избрали за негов наследник апостол Симеон и той ръководил йерусалимската църква повече от 40 години. Но след потушаването на еврейското въстание и разрушаването на Йерусалим през 70 г. свети Симеон заедно с почти цялата християнска община се преселили в град Пела, източно от река Йордан. Междувременно императорите Веспасиан и Тит издали заповед всички потомци на цар Давид да бъдат избити. Император Траян подновил този указ и понеже противниците на християнството в Йерусалим се стремили по всякакъв начин да навредят на свети Симеон, те го наклеветили, че е потомък на цар Давид (което само по себе си било вярно).
Тогава светият епископ бил заловен и подложен на мъчения. Макар да бил вече столетник, свети Симеон удивил съдията с достойното си поведение и несломим дух. Старецът издържал няколко дни на мъчения, а след това бил разпнат. Това се случило в 107 г.