Земетресенията в Турция повдигнаха много въпроси за строителството у нас. Институциите ясно заявиха, че нормативната уредба гарантира качество и висока степен на устойчивост при земетръс.
Дали така стои въпроса с материалите, обаче? Основания фокус на този въпрос попада върху бетона. Като основен конструктивен елемент в процеса на строителството неговото качество е от критична важност. А какво е качеството на бетона в България? На този въпрос следва да отговорят съответните институции. Бетоновите възли в България влагат голямо количество отпадъчно стъкло в произведения бетон, макар употребата му да е допустима в много малък набор от продукти и бетона за строителство не е сред тях. Причината е ясна - влагането на отпадъчно стъкло в бетона за строителство би нарушила неговата устойчивост. Въпреки това в бетоновите възли в България се влага огромно количество стъкло- количество далеч надхвърлящо произведените продукти, за които това е допустимо. Именно това налага започването на масови проверки за качество и спазване на изискванията за химичния състав на бетона влаган в строителство.
Тук е моментът да отбележим, че доскоро нормативната уредба уреждаше този въпрос. Така например в Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки беше предвидено, че не повече от 20 на сто от теглото на отпадъците от опаковки от стъкло могат да бъдат рециклирани в бетонови центрове, т.е. да бъдат влагани в някои видове бетон. С Постановление № 419 от 14 декември 2022 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на министерския съвет, обн. ДВ брой 100 от 16.12.2022 г., това ограничение отпадна и към настоящия момент всички отпадъци от стъкло могат да бъдат влагани в бетон, което създава и описаните по-горе опасности. Въпросът е – кой ще носи отговорност за производство и влагане на некачествен бетон в сгради, ако не дай Боже, у нас се случи земетресение като в Турция?
Отпадането на ограничението за количеството вложен стъклен отпадък в бетона е внесено в Министерски съвет от настоящия служебен министър на околната среда и водите, в чиито ресор е и управлението на отпадъци.
Ресорното министерство, отговарящо като цяло за строителството е друго – МРРБ. Интересно е защо министърът е „проспал“ тази промяна, какви са били причините тя да бъде подкрепена от него на заседание на МС? Липсата на мотиви за приемането на тази поправка създава съмнение за наличие на корпоративни интереси, но дали те са по-важни или животът, здравето и безопасността на българските граждани? Ще извади ли министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков „ядка“ от бетон, произведен със стъклени отпадъци и вложен в жилищно строителство и какви ще са резултатите от нея? Въпроси, чиито отговори чакаме с нетърпение.